Другите двама се бяха хвърлили в храсталаците. Сега знаеха, че тя е на покрива на павилиона.
Без да им оставя време да се окопитят, Констънс захвърли празната спринцовка и се плъзна по покрива към езерото. Като внимаваше сградата да е между нея и двамата мъже, тя тихо се плъзна във водата и доплува до далечния бряг, без да се показва на повърхността. Мъжете откриха огън по нея от скривалището си, но тъй като бяха на трийсетина метра, куршумите я подминаха. Тя изпълзя в един гъст, обширен гъсталак от азалии, засадени до езерото. Запромъква се на четири крака през храсталака, за да влезе навътре, докато над главата й продължаваха да свирят куршуми, които чупеха вейки. Мъжете стреляха, за да я убият, въпреки заповедта на Барбо. Бяха ядосани и паникьосани, но все пак застрашителни. Трябваше да бъде готова за онова, което щеше да се случи.
Констънс си представи лъвица в храстите: лъвица, изпълнена с омраза и свирепи мисли за отмъщение. Когато стигна в центъра на гъсталака от азалии, се сви на земята в мрака. Тихо извади друга спринцовка от патрондаша и я подготви за употреба. Напрегнато зачака, като се ослушваше.
Не можеше да ги види, но чуваше техния шепот. Бяха заобиколили езерото и изглежда бяха заели позиция пред храсталака азалии, може би на около десетина метра от него. Още шепот й разкри, че обикалят наоколо. Чу се пукот на радиостанция, разговорът беше кратък. Не бяха толкова паникьосани, колкото беше очаквала. Разчитаха на голямата си огнева мощ.
Откриха следите й и започнаха да се промъкват в гъсталака. Шумът, който вдигаха, помогна на Констънс по-лесно да следи приближаването им. Чакаше неподвижна, свита ниско до земята, в най-гъстата част на храсталака. Идваха все по-близо и по-близо, прониквайки през азалиите крайно предпазливо. Шест метра, три...
Лъвицата не би чакала, лъвицата щеше да нападне.
Констънс скочи и се втурна срещу тях, без да вдига шум. Изненадани, двамата мъже не можаха да реагират, преди тя да връхлети. Още в движение се обърна странично, за да избегне възможни пръски, и изпразни съдържанието на спринцовката върху единия от тях, заливайки го с безцветния порой на смъртта. Без да спира, хвърли настрани празната и извади друга спринцовка, тогава се обърна, за да полее другия мъж. Без да се поколебае, захвърли и тази спринцовка, след като я изпразни, и продължи напред, докато не изхвърча от азалиите. Там спря, за да провери резултата от своята работа.
Голяма част от храсталака вече гореше. Цели снопове растения избухваха сред пламъци и искри като пуканки в тиган. Огнени езици се стрелкаха нагоре, листата се разпадаха, клонките избухваха в червено-оранжева жарава. Мъжете виеха, единият стреляше напосоки, а другият се въртеше като пумпал, стиснал лицето си. Двамата паднаха почти едновременно на колене, облаци сиво-червена пара се вдигаха от тяхната разтапяща се плът. Докато Констънс гледаше, онова, което бе останало от телата им, рухна на земята в конвулсии, а гъсталакът почерняваше и се превръщаше в пепел.
Тя гледа още миг призрачната картина, после се обърна и пое по мократа от росата ливада към Палмовата къща, чиито стъклени стени проблясваха на лунната светлина.
75.
— Върнах се – каза странният ста ромоден глас зад гърба на Барбо.
Той се обърна рязко и се втренчи удивен. Там стоеше малката фигурка на Констънс Грийн. Някак си бе успяла да се приближи безшумно.
Барбо продължаваше да я гледа с удивление. Черната шемизетка беше окъсана, тялото и лицето мръсни, цялата беше омазана с кал и кръв от много порязвания. Косата й беше сплетена с мръсотия, клонки и листа. Приличаше повече на дивак, отколкото на човек. А очите и гласът й бяха хладни, неразбираеми. Стоеше там с празни ръце, невъоръжена.
Тя залитна леко, погледна към Пендъргаст, прострян неподвижно в краката на Барбо, после насочи очи отново към него.
— Мъртъв е – обясни Барбо.
Тя не реагира. Ако имаше някакви нормални чувства у тази луда жена, той не успяваше да ги забележи и това го изнервяше.
— Искам да науча името на растението – каза Барбо, докато насочваше пистолета към нея.