Доколкото си спомняше, това стана пред затвора в Индио, точно след като бяха приключили с опитите да разпитат Ръд. И какво точно му беше казал Пендъргаст, когато стояха там на асфалтирания паркинг под горещото слънце?
Защото, драги Винсънт, нашият затворник не е единственият, започнал напоследък да подушва цветя.
Още от самото начало Пендъргаст бе разбрал какво се случва с него. Боже, нима това щяха да са последните думи, които му е казал?
Изведнъж тревожните викове около него смениха тона.
— Напипвам пулс! – извика единият лекар. Равната линия на ЕКГ-монитора започна да трепка и да се връща към живот.
— Кръвното налягане се повишава – обяви една от сестрите.
— Спрете сърдечния масаж – нареди вторият лекар.
Мина минута, през която медиците продължиха с усилията си, докато жизнените показатели на пациента бавно се връщаха към нормалното. После, още на леглото, Пендъргаст леко отвори едното си око – и то се превърна в проблясваща цепнатина. Д’Агоста видя с удивление как зеницата с големината на глава на топлийка се върти насам-натам и попива околната обстановка. Констънс го стисна конвулсивно за ръката.
— Ти си жив! – каза Д’Агоста, учудвайки се от собствения си глас.
Устните на Пендъргаст се раздвижиха и след миг се чу късото изречение:
- Олбън... сбогом, синко.
ЕПИЛОГ
Два месеца по-късно
Бо Бартлет изведе сребристия „Лексус“ от черния път върху чакълестата пътека, подкара бавно по нея между шпалира от черни дъбове, окичени с испански мъх, и излезе на извитата автомобилна алея. Пред погледа му се показа голяма плантаторска къща в стил гръцко възраждане и както винаги, направо му спря дъхът. Тук, в община Сейнт Чарлз, беше горещо и той беше затворил прозорците на седана, защото климатикът работеше. Изгаси двигателя, отвори вратата и слезе в изключително добро настроение. Носеше поло с цвят на лайм, розови панталони и обувки за голф.
Две фигури стояха на предната веранда. В едната веднага разпозна Пендъргаст, облечен в обичайния за него черен костюм и както винаги блед. До него стоеше млада жена с неповторима красота. Слаба, с кестенява коса, облечена в бяла плисирана рокля.
Бо Бартлет спря, после пак закрачи към голямата къща. Чувстваше се като въдичар, който се готви да улови най-голямата риба в живота си. Трябваше с усилие на волята да си наложи да не потърка ръце. Това щеше да е проява на лош вкус.
— Гледай ти – възкликна той. – Плантация „Полусянка“.
— Точно така – измърмори Пендъргаст, докато се приближаваше. Младата жена крачеше до него.
— Винаги съм смятал, че е най-красивото имение в цяла Луизиана – обяви Бартлет в очакване да го запознаят с красивата млада дама. Обаче това не се случи. Пендъргаст само наклони глава.
Бартлет повдигна вежди.
— Изпълнен съм с любопитство. Моята фирма от години се опитва да ви придума да продадете това място. И не само тя. Защо си променихте мнението? – Внезапно по пълното лице на предприемача се изписа тревога, макар предварителният договор за покупко-продажба да беше вече подписан. Самият въпрос би могъл да хвърли сянка от съмнение върху сделката. – Разбира се, ние сме щастливи, че го направихте. Наистина щастливи. Аз просто съм... ами любопитен. Това е.
Пендъргаст се огледа, сякаш се опитваше да запечата в паметта си гледката: гръцките колони, покритата веранда, кипарисовите горички и скъпите градини. После се обърна към Бартлет.
— Да кажем, че... имението се превърна в неудобство.
— Сигурен съм. Тези стари плантаторски къщи са черни дупки, когато става дума за поддръжката! Е, ние от „Южни недвижими имоти“ ви благодарим, че ни се доверихте. – Бартлет беше почнал откровено да дърдори. Извади носна кърпа от джоба и избърса потното си лице. – Имаме прекрасни планове за имението – прекрасни планове! След около двайсет и четири месеца всичко тук ще бъде преобразено в комплекс „Кипарисови алеи“. Шейсет и пет големи, построени по поръчка къщи – наричаме ги вилни замъци – всяка на свой парцел от един акър. Само си представете!
— Мда, представям си. Представям си го съвсем нагледно – отговори Пендъргаст.
— Надявам се, че може би ще помислите и ще си изберете някоя от вилите замъци – ще е много по-удобна и с много по-малко грижи по поддръжката от тази стара къща. Към нея върви и членство в голф клуба. Ще ви предложим суперизгодни условия! – Бо Бартлет дружески тупна Пендъргаст по рамото.