— Тюркоаз – обяви той и го обърна. – Сега да видим от тази страна. – Взе лупа от работната маса, нагласи я на окото си и започна внимателно да го оглежда. – Изглежда естествен камък, не е стабилизиран и със сигурност не е реконструиран, импрегниран или навосъчен. Чудесен образец на скъпоценен камък с необичаен цвят и структура. Наистина много необичаен. Бих казал, че струва доста пари. Може би над хиляда долара.
— Какво го прави толкова ценен?
— Неговият цвят. Повечето тюркоази са небесносини, а този камък е необикновено тъмносин. Много тъмносин, почти до ултравиолетовия спектър. Това и златистата матрица го правят твърде рядък. – Свали лупата и върна камъка на агента от ФБР. – Надявам се, че съм ви помогнал.
— Разбира се, че го направихте – ласкателно отговори Пендъргаст, – но се надявах да ми кажете откъде е.
Пейдън го взе отново и този път го проучва по-дълго време.
— Със сигурност не е ирански. Предполагам, че е американски. Югозападен. Удивителен тъмносин цвят и матрица от златиста паяжина. Бих казал, че най-вероятно е от Невада. Аризона и Колорадо са по-малко вероятни възможности.
— Доктор Пейдън, казаха ми, че сте най-големият специалист по тюркоази в света. Сега виждам, че не са ме излъгали.
Пейдън наклони глава. Беше изненадан, че някой от полицията е толкова проникновен и такъв джентълмен като този господин.
— Обаче, доктор Пейдън, аз трябва да знам точно от коя кариера идва.
Докато говореше, агентът от ФБР го гледаше много настоятелно. Пейдън прокара длан по голото си теме.
— Е, господин... ъъъ... Пендъргаст, това е съвсем друга работа.
— Защо?
— Ако не мога да разпозная кариерата от един предварителен оглед – а в този случай не мога, ще се наложи камъкът да бъде изследван. Нали знаете – тук Пейдън скочи на крака, защото се гмурна в своя любим предмет, – че тюркоазите са хидрофосфати на медта и алуминия. Образуват се при перколацията на вода през скали с много кухини и празни пространства, обикновено вулканични. Водата носи разтворени медни сулфиди и фосфор освен другото, които се утаяват в пролуките като тюркоази. Югозападните тюркоази почти винаги се развиват на местата, където се намират залежи от медни сулфиди между калиев фелдшпат и интрузивни порфирити. Може да съдържат и лимонити, пирити и други железни окиси. – Той се изправи и отиде бързо с късите си крака до един масивен шкаф, наведе се и издърпа едно от чекмеджетата. – Тук виждате малка, но изискана колекция от тюркоази – всички са от праисторически кариери. Използваме ги, за да помагаме на археолозите да идентифицират източниците на праисторическите артефакти от тюркоази. Елате насам, за да виждате по-добре.
Пейдън махна на агента да дойде, после взе камъка от него и бързо започна да го сравнява е другите екземпляри в чекмеджето.
— Не виждам дори малка прилика тук, още повече че тюркоазите могат да се различават дори в рамките на една или друга част от кариерата. А това е малка база за сравнение. Да вземем това парче тюркоаз от Сирило, от кариерите Сирило в Санта Фе. Този образец идва от прочутите праисторически кариери в известната планина Чалчиуитъл в Ню Мексико. Цвят слонова кост с бледозелена матрица е голяма историческа стойност, макар и да не е от най-високо качество. А тук имам образец на праисторически тюркоаз от Невада...
— Наистина страшно интересно – мазно каза Пендъргаст, прекъсвайки потока от думи. – Споменахте изследване. Какво изследване ще е нужно?
Пейдън се покашля. Неведнъж му бяха казвали, че е склонен да прекалява е приказките.
— За да анализирам вашия камък – тюркоаза и матрицата, трябва да използвам различни начини. Ще започна с протонно индуцирана емисия рентгенови лъчи[6], при която камъкът се бомбардира е високоскоростни протони във вакуумна среда. Анализира се получената рентгенова емисия. За щастие тук в музея имам отлична минералогична лаборатория. Искате ли да я разгледате? – Той се обърна сияещ към Пендъргаст.
— Не, благодаря – отклони той поканата, – но съм щастлив, че сте готов да направите изследването
— Разбира се. Това ми е работата. Обикновено за археолози, но за ФБР... Господин Пендъргаст, на вашите услуги.
— За малко щях да забравя да ви спомена моя малък проблем.
— Да?
— Изследването трябва да се направи до утре на обяд.
— Какво? Това е невъзможно! Ще отнеме седмици. В най-добрия случай месец.
Настъпи дълго мълчание.
— Би ли било физически възможно да завършите изследването до утре?
Пейдън почувства мравки по кожата на главата си. Вече не беше сигурен, че този човек е толкова приятен и сговорчив, какъвто му се беше сторил в началото.
6
PIXE - Particle-induced-X-ray emission - неразрушителна техника за определяне на елементния състав на пробите. - Б. пр.