Обикновено това убежище му осигуряваше спокойствие от суматохата на света или поне временно облекчение. Обаче този следобед не можеше да намери покой.
От джоба на сакото му се чу писукане. Беше от мобилния му телефон, чийто номер знаеха само шепа хора. Погледна да види кой се обажда и видя изписано на екрана: НЕПОЗНАТ НОМЕР.
— Да?
— Агент Пендъргаст. – Беше гласът на безименния агент на ЦРУ, с когото преди два дни се бе срещнал на стрелбището. При предишните обаждания в гласа на мъжа се долавяха нотки на горчива ирония, сякаш беше откъснат от ежедневните глупости в света. Днес иронията отсъстваше.
— Да? – повтори Пендъргаст.
— Обаждам се, защото знам, че предпочиташ да чуеш лошите новини веднага, а не по-късно.
Пендъргаст стисна телефона малко по-силно.
— Продължавай.
— Лошата новина е, че нямам никакви новини.
— Разбирам.
— Използвах някои сериозни ресурси, похарчих доста пари и поисках услуги както тук, така и в чужбина. Накарах няколко тайни агенти да рискуват разкриване с надеждата, че някои чужди правителства крият информация за операция „Горски пожар“. Обаче останах с празни ръце. Никакви признаци, че Олбън се е появявал в Бразилия или някъде другаде по света. Няма следи от влизането му в страната – разполагам с ферми от сървъри за лицево разпознаване в митниците и вътрешната сигурност, които работиха по въпроса, но без резултат. Никакви следи на местно и федерално полицейско равнище, които да водят някъде.
Пендъргаст изслуша това безмълвно.
— Разбира се, все още е възможно да се появи нещо – някое късче самородно злато от най-неочаквано място, някоя база данни, която сме пропуснали. Пуснах в употреба всичко от стандартния чувал с номера и дори нещо повече.
Пендъргаст запази мълчание.
— Съжалявам – продължи гласът от мобилния телефон. – Това е... това е повече от унизително. На моя пост, с инструментите, които имам на разположение, човек започва да свиква с успеха. Страхувам се, че на последната ни среща съм бил прекалено самоуверен, будейки надежди у теб.
— Няма нужда да се извиняваш. Надеждите ми не бяха събудени. Олбън беше труден човек.
Настъпи кратка пауза, преди мъжът отново да заговори:
— Има нещо, което може би си заслужава да знаеш. Лейтенант Англър, водещият детектив на Нюйоркската полиция по убийството на твоя син... Хвърлих поглед на вътрешните му доклади. Силно се интересува от теб.
— Наистина?
— Липсата на сътрудничество и твоето държание са събудили любопитството му. Например появата ти на аутопсията. Както и интересът ти към онзи тюркоаз. Дори си убедил Нюйоркската полиция да ти го даде назаем, а срокът вече е изтекъл. Може да си навлечеш проблем с Англър.
— Благодаря за съвета.
— Няма за какво. И отново – съжалявам, че нямам повече съвети. Все още разполагам с очи на сушата. Ако има с какво да помогна в бъдеще, звънни на основния телефонен номер на Лангли и поискай сектор „Игрек“. Междувременно ще те уведомя, ако има някаква промяна в положението.
Линията прекъсна.
Пендъргаст остана на мястото си известно време, вторачен в телефона. След това го плъзна обратно в джоба си, стана и закрачи по каменната пътека на излизане от вътрешната градина.
В голямата кухня на апартамента Киоко Ишимура, японският иконом на Пендъргаст, режеше лук. Когато агентът на ФБР мина през помещението, той погледна през рамо и с пестеливите жестове на глух човек му даде знак, че има съобщение на телефонния секретар. Пендъргаст кимна в знак на благодарност, след това продължи надолу по коридора към своя кабинет. Влезе, взе телефона и без да сяда зад бюрото, пусна съобщението.
— Ало, господин Пендъргаст. – Беше стремителният, задъхан глас на доктор Пейдън, минералога от музея. – Анализирах образеца, който ми оставихте вчера, с рентгенова дифракция, светлинна микроскопия, флуоресценция, поляризация, диаскопично и епископично осветление наред с другите тестове. Определено става дума за естествен тюркоаз: твърдост 6, рефрактивен индекс 1,614, специфичното тегло е около 2,87. И както вече споменах, няма признаци на стабилизиране или реконструкция. Обаче обектът проявява някои любопитни особености. Строежът му е много необичаен. Никога не съм виждал такава полупрозрачност, положена в голяма паяжиноподобна матрица. А цветът... не идва от нито една от известните кариери, а в базата данни няма запис на химическия му подпис... Накратко, аз се... ъъъ... страхувам, че е рядък образец от малка кариера, който ще бъде труден за идентифициране, и че ще е нужно много повече време, отколкото очаквах. Доста повече. Затова се надявам да бъдете търпелив и да не си поискате паинита обратно, защото...