— Оставянето на трупа пред входната ви врата означава, че извършителите ви изпращат съобщение. Някаква представа какво може да е?
— Не мога да направя предположение.
Не мога да направя предположение. Англър изгледа въпросително агент Пендъргаст. Беше разпитвал много родители, смазани от загубата на детето си. Не беше необичайно страдалците да бъдат безчувствени от шока. Често отговорите им на неговите въпроси бяха колебливи, объркани, непълни. Обаче Пендъргаст изобщо не беше като тях. Той, изглежда, напълно беше запазил здравия си разум. По-скоро сякаш не искаше да сътрудничи или не беше заинтересуван да го направи.
— Нека поговорим за, ъъъ, мистерията с вашия син – каза Англър. – Всъщност единственото доказателство, че той е ваш син, са вашите показания. Няма го в нито една от полицейските данни бази, които проверихме: нито в КУДНК (Комбинирания указател на ДНК), нито в АСИПО (Автоматизираната система за идентификация на пръстови отпечатъци), нито в базата данни на Националния информационен център за престъпления (НИЦП). Той няма акт за раждане, шофьорска книжка, номер за социално осигуряване, паспорт, диплома за завършено образование, нито виза за влизане в страната. Джобовете му бяха празни. Докато очакваме ДНК анализа, вашият син сякаш никога не е съществувал. В показанията си казвате, че е роден в Бразилия и не е бил гражданин на САЩ. Обаче не е и бразилски гражданин, защото тази страна няма негово досие. Градът, в който посочвате, че е отраснал, изглежда не съществува, или поне не официално. Няма доказателства, че е напуснал Бразилия, нито за влизане в САЩ. Как бихте обяснили всичко това?
Агент Пендъргаст бавно прехвърли крак върху крак.
— Не мога. Както споменах в показанията си, узнах за съществуването на моя син и изобщо за факта, че имам син, преди около осемнайсет месеца.
— Тогава видяхте ли го?
— Да.
— Къде?
— В бразилската джунгла.
— А оттогава?
— Нито съм го виждал, нито съм поддържал връзка с него.
— Защо не? Защо не сте го потърсили?
— Казах ви: ние сме... бяхме се отчуждили.
— И защо точно се отчуждихте?
— Личностна несъвместимост.
— Може ли да кажете нещо за неговия характер?
— Почти не го познавах. Харесваха му злонамерените игри. Беше експерт в подигравките и униженията.
Англър си пое дълбоко дъх. Тези отрицателни отговори започваха да го дразнят.
— А майка му?
— В показанията ми ще видите, че е починала в Африка скоро след неговото раждане.
— А, да. Ловното произшествие. – В това също имаше нещо странно, но Англър не можеше да поема повече от една нелепост наведнъж.
— Смятате ли, че синът ви е имал неприятности?
— Не се съмнявам в това.
— Какви неприятности?
— Нямам представа. Той беше напълно способен да се справи и с най-големите неприятности.
— Как може да знаете, че има неприятности, без да знаете какви са?
— Защото имаше изявени престъпни наклонности.
Те просто се въртяха в кръг. Англър имаше силното усещане, че Пендъргаст не само не е заинтересуван да помогне на Нюйоркското полицейско управление да залови убийците на сина му, но вероятно и криеше информация. Защо ще го прави? Нямаше и гаранция, че трупът наистина е на неговия син. Вярно, имаше невероятна прилика. Обаче единственото разпознаване беше това на Пендъргаст. Щеше да е интересно да се види дали с ДНК на жертвата ще имат попадение в базата данни. Щеше да бъде просто и да се сравни с ДНК на Пендъргаст – като агент на ФБР неговата вече беше документирана.
— Агент Пендъргаст – каза той студено, – трябва отново да ви попитам: имате ли представа, подозрение, някаква следа кой е убил вашия син? Някаква информация за обстоятелствата, довели до неговата смърт? Някаква представа защо трупът е бил захвърлен пред вашата врата?
— Няма нищо в моите показания, което бих могъл да разширя.
Англър бутна доклада настрана. Това беше едва първият рунд. Той още не беше свършил с този човек.
— Не зная кое е по-странно – подробностите около убийството, липсата на реакция у вас на случилото се или липсата на биографични данни за вашия син.
Лицето на Пендъргаст остана напълно безизразно.
— Ах, как прекрасни били човеците! И как щастлив си с тях, нов свят[5] – отговори той.
— За тебе той е нов! – изстреля в отговор Англър.
Сега Пендъргаст показа за пръв път в продължение на целия разпит признаци на интерес. Очите му леко се разшириха и той загледа детектива с нещо подобно на любопитство.
Англър се наклони напред и опря лакти в бюрото.
— Агент Пендъргаст, мисля, че вече сме готови. Засега. Нека завърша, като ви кажа това: вие може да не искате случаят да бъде разрешен. Но той ще бъде разрешен и аз съм човекът, който ще го направи. Ще стигна дотам, докъдето трябва, и ако се налага, до вратата на един агент на ФБР, който не желае да сътрудничи. Разбрано?
— Не бих очаквал по-малко. – Пендъргаст стана, кимна на Слейд, докато отваряше вратата, и безмълвно излезе от кабинета.
5
Думите на агента и отговорът на детектива са цитати от Шекспировата пиеса „Бурята“. Действие 5, сцена 1. У. Шекспир. Трагедии и романси. София, 1976 г. Прев. Валери Петров. Стр. 937. - Б. пр.