— Шепа хора – повечето роднини или прислужници.
— Въпреки това някой не само го е намерил и заловил, успял е да го убие и да го остави пред входната ти врата, а след това и да избяга, без да бъде открит.
Пендъргаст кимна.
— С една дума, нашият извършител е успял да направи онова, което ЦРУ и ФБР не можаха, и дори много повече.
— Точно така. Извършителят има големи способности. Може той самият да работи в правоохранителните органи. Заради това не вярвам, че Нюйоркското полицейско управление ще постигне някакъв напредък в този случай.
— Разбрах, че Англър е добро ченге.
— Уви, в това е проблемът. Той е достатъчно добър, за да се превърне в сериозна пречка пред моите усилия да намеря убиеца. По-добре да беше некадърен.
— Затова ли беше толкова неотзивчив?
Пендъргаст не отговори.
— И нямаш представа защо са го убили и какво е посланието им към теб?
— В това е целият ужас: нямам никаква представа както за посланието, така и за неговия изпращач.
— А другият ти син?
— Уредих да бъде задържан под полицейска закрила в чужбина.
Мъжът пъхна друг пълнител в зигзауера, освободи плъзгача, изпразни пълнителя в мишената и натисна бутона за изхвърляне на пълнителя.
— Какви чувства изпитваш? Имам предвид заради убийството на сина ти.
Пендъргаст дълго не отговаряше.
— На езика на нашето време отговорът е: аз съм разкрачен. Той е мъртъв, а това е добър изход. От друга страна... ми беше син.
— Какви са плановете ти, когато... или ако намериш отговорните лица?
Пендъргаст отново не отговори, вместо това вдигна „Лес Беър“ с дясната ръка, лявата прилепена отзад на кръста – стойка за стрелба без опора.
Последваха бързи изстрели, макар че се целеше грижливо, докато не изпразни пълнителя в мишената. След това бързо го смени с пълен, прехвърли пистолета в лявата ръка и отново се обърна с лице към мишената, този път от друг ъгъл, и сега много по-бързо изстреля всички седем патрона. Натисна бутона на шумоизолиращата преграда, за да върне шейната с мишената. Агентът на ЦРУ погледна към нея.
— Изтрил си напълно десетката. С една ръка в стойка без опора. Като използва силната и слабата си ръка. – Мъжът направи пауза. – Това ли беше отговорът ти на моя въпрос?
— Просто се възползвах от момента да поизлъскам уменията си.
— Нямаш нужда от излъскване. Както и да е. Веднага ще пусна ресурсите си да работят. Щом открия нещо, ще ти съобщя.
— Благодаря.
Агентът кимна. След това сложи протекторите си на главата, остави зигзауера настрана и се зае да зарежда пълнителите.
5.
Лейтенант Винсънт д’Агоста се заизкачва по широките гранитни стъпала на Нюйоркския музей за естествена история. Докато го правеше, погледна в светлината на обедното слънце неокласическата фасада, дълга четири преки, изпълнена във великия римски стил. Тази сграда беше свързана с много лоши спомени за него... и му се струваше като неочакван и неприятен обрат на съдбата, че влиза отново в нея, и то тъкмо в този момент.
Точно снощи се беше върнал от двете най-хубави седмици в своя живот: меден месец с новата му невеста Лора Хейуърд в курорта Търтъл Бей на легендарния Северен бряг на Оаху. Бяха прекарали времето в слънчеви бани, километрични разходки по чистия плаж, гмуркаха се в залива Куилима – и разбира се, още по-интимно опознаване. Беше буквално като в рая.
Затова когато тази сутрин (неделна) се върна на работа – беше неприятна изненада (нищо по-малко) да открие, че е определен за водещ разследването детектив на убийството на един техник в Остеологическия отдел на музея. Не само бяха стоварили на гърба му случай веднага щом се върна, но трябваше да провежда разследването в сграда, в която би искал повече никога, никога да стъпва.
Въпреки това беше решен да доведе докрай този случай и да изправи извършителя пред съда. Беше едно от онези глупави убийства, които очерняха името на Ню Йорк – случайно, безсмислено, ужасно убийство на нещастен човечец, който се беше озовал на погрешното място в погрешното време.
Спря, за да си поеме дъх – мамка му, ще трябва да се сложи на диета след тези две седмици, пълни със сладки картофи, печено в земята прасенце, миди, десерти с кокосов орех и бира. След малко продължи нагоре по стълбите и през входа се озова във величието на Голямата ротонда. Тук се спря отново, за да извади айпада и да освежи паметта си за подробностите около убийството. Престъплението е било открито снощи късно вечерта. Цялата първоначална работа по обработката на местопрестъплението беше приключила. Първата задача на Д’Агоста щеше да бъде повторният разпит на пазача, открил трупа. След това имаше уговорена среща с директора на „Връзки с обществеността“, който – доколкото познаваше музея – щеше да е по-загрижен да обезвреди вредните отзиви в медиите, отколкото разкриването на убийството. В списъка му за разпити имаше още дузина имена.