Нора Робъртс
Скрита звезда
ПЪРВА ГЛАВА
Денят, в който жената на неговите мечти влезе в кабинета му, не бе най-добрият ден в живота на Кейд Парис. Предния ден секретарката му бе напуснала — не че от нея имаше кой знае каква полза, тя повече се стараеше да си прави маникюра, отколкото да записва телефонните обаждания. Но той имаше нужда от някой, който да следи нещата и да пъха документите в папките. Дори повишението, което й предложи в пристъп на отчаяние, не разколеба внезапното й решение да стане певица на кънтри и уестърн.
И така, секретарката му заминаваше за Нешвил с пикал втора ръка, а кабинетът му приличаше на десет километра лош път, по какъвто Кейд искрено се надяваше тя да пътува.
През последните един-два месеца умът й не бе в работата. Това му впечатление бе повече от затвърдено, когато намери в кантонерката сандвич със салам — поне му се бе сторило, че мазното петно в найлоновото пликче е салам. И сандвичът бе прибран в папката с буквата „О“ — може би като „обяд“?
Не си правеше труда да ругае, както не си правеше труда и да вдига телефона, който не преставаше да звъни върху празното бюро в приемната. Имаше да печата доклади и тъй като машинописът не бе сред най-големите му умения, просто искаше да свърши час по-скоро.
Детективско бюро „Парис“ не бе това, което човек би нарекъл вълнуваща работа. Ала го устройваше, също както го устройваше претрупаният двустаен офис, сврян на тавана на тясната тухлена сграда в североизточната част на Вашингтон.
Не му трябваха персийски килими, нито лакирани подове. Бе израснал с всичко това, с помпозността и претенциите, и му се бе наситил, преди да навърши двадесет години. Сега, на тридесет, с един несполучлив брак зад гърба си и семейство, което продължаваше да се ужасява от неговите занимания, Кейд бе, общо взето, един доволен от себе си мъж.
Имаше разрешително за детективска работа, прилична репутация на човек, който довежда нещата докрай, и достатъчно приходи, за да държи агенцията си над водата.
Макар че действителните приходи от работата в момента бяха малко проблематични. Изпаднал бе, както обичаше да се изразява, във временно затишие. Повечето от случаите му бяха застрахователни и битови дела — няколко стъпала по-надолу от вълнуващите приключения, които си бе представял, когато реши да стане частен детектив. Току-що бе приключил с два случая, и двата дребни застрахователни измами, които не му бяха отнели особени усилия и изобретателност.
Нищо друго не се задаваше, кръвопиецът хазяин му вдигаше наема, напоследък двигателят на колата му издаваше обезпокоителни звуци, климатичната инсталация не работеше, а покривът отново течеше.
Взе дългунестия пожълтял филодендрон, който бе останал от секретарката му предателка, и го сложи на голите дъски под капките с надеждата да го удави.
Чуваше как в телефонния му секретар бръмчи един глас. Гласът на майка му. Господи, помисли той, може ли човек някога наистина да избяга от майка си?
— Кейд, скъпи, надявам се да не си забравил за бала в посолството. Знаеш, че трябва да отидеш с Памела Ловет. Днес обядвах с леля й и тя ми каза, че Памела изглежда направо прекрасно след краткия си престой в Монако.
— Да, да, да — измърмори той и присви очи към компютъра си. Отношенията му с машините бяха враждебни и изпълнени с недоверие.
Седна и се взря в екрана, докато майка му продължаваше да нарежда:
— Даде ли си на химическо чистене смокинга? Намери време да се подстрижеш, последния път, когато те видях, ми се стори много измършавял.
И не забравяй да се измиеш зад ушите, помисли Кейд кисело и я изключи. Тя никога нямаше да приеме, че начинът на живот на семейство Парис не бе неговият начин на живот, че той просто не искаше да обядва в клуба или да кавалерства на скучаещи млади дами, направили неотдавна своя дебют във висшето общество, и че мнението му ни най-малко нямаше да се промени въпреки всичките й увещания.
Бе искал приключения и макар печатането на доклад за някакъв нещастен пропаднал мошеник да не бе точно като заниманията на Сам Спейд, поне си вършеше работата.
И най-вече не се чувстваше безполезен, отегчен и не на мястото си. Харесваше му шумът от уличното движение под прозореца, въпреки че прозорецът бе отворен само защото стиснатият му хазяин не бе включил централна климатична инсталация, а неговата бе счупена. Жегата бе непоносима и дъждът влизаше вътре, но при затворени прозорци в кабинета бе задушно като в гроб.
По гърба му се стичаше пот, сърбеше го и го дразнеше. Бе се съблякъл по тениска и джинси и дългите му пръсти с мъка налучкваха клавишите на компютъра. Няколко пъти трябваше да отмята косата си от лицето и се нервираше. Майка му бе права. Трябваше да се подстриже.