— Терминът не ми харесва.
— Използвам го в строго медицински смисъл. Нали не си се ударила по главата?
Тя присви очи.
— Поне не помня. Но пък нали, в края на краищата, съм истерична.
— Добре казано. Имах предвид, че амнезията може да се получи в резултат от сътресение на мозъка. — Докато говореше, нави кичур от косата й около пръста си, просто за да я усети. — Винаги съм мислил, че това са холивудски глупости, обаче го пише в медицинските книги. Една от другите причини може да е функционално нервно разстройство, като — ако ме извиниш за термина — истерия.
Бейли стисна зъби.
— Не съм истерична, макар да съм сигурна, че ако имаш нужда от демонстрация, бих могла да бъда.
— Нагледал съм се на демонстрации. Аз имам сестри, Бейли… — Улови в две ръце лицето й с такъв обезоръжаващ жест, че присвитите й очи се разтвориха широко. — Ти си в беда, това е основното. И ние ще се справим с нея.
— Като ме държиш на коленете си?
— Това е просто допълнителна печалба. — Когато усмивката й отново запърха и тя понечи да се отдръпне, Кейд я хвана по-здраво. — Харесва ми. Много.
Бейли виждаше в очите му нещо повече от веселие, нещо, от което пулсът й прескочи.
— Не мисля, че е разумно да флиртуваш с жена, която не знае коя е.
— Може и така да е, обаче е забавно. И ще ти даде нещо друго, за което да мислиш.
Тя се усети напълно очарована от начина, по който грейнаха трапчинките му, от начина, по който устните му се извиха. Това бяха хубави устни, бързи, умели, пълни с енергия. Бейли прекалено добре си представи как би ги усещала върху своите.
Може би защото не можеше да си представи никои други, не можеше да си спомни друг вкус, друга форма. И защото това по някакъв начин щеше да го направи първия, който я бе целувал, от вълнението на очакването гърбът й настръхна.
Той наведе назад главата й и погледът му бавно се плъзна от очите към устните й, после обратно. Представяше си го прекрасно и бе почти сигурен, че при тази първа среща на устните им ще се разнесе музика.
— Искаш ли да опитаме?
Прониза я желание, силно и шокиращо, от което нервите й се опънаха, а коленете й омекнаха. Бе сама с него, с този непознат, на когото бе поверила живота си. Този мъж, за когото знаеше повече, отколкото знаеше за себе си.
— Не мога. — Сложи ръка на гърдите му и се изненада, че макар гласът му да звучеше спокойно, сърцето му биеше бързо като нейното. Заради това можеше да бъде честна. — Страх ме е.
— Доколкото знам, целуването не е страшно, освен ако не става дума да се целуне баба Парис, което пък си е направо ужас.
Това я накара отново да се усмихне и този път, когато се отдръпна, Кейд я пусна.
— По-добре да не усложняваме нещата още повече. — Неспокойно отметна назад косите си и отмести поглед от него. — Бих искала да взема един душ, ако може.
— Разбира се. Донесъл съм ти хавлия и едни джинси, на които можеш да навиеш крачолите. Най-доброто, което можах да измисля вместо колан, който да ти става, е въже за пране. Поне ще ги държи, а и ще даде началото на уникална модна линия.
— Много си мил, Кейд.
— Всички така казват. — Той потисна желанието си и стана. — Ще издържиш ли един час сама? Трябва да свърша някои неща.
— Да, ще се оправя.
— Искам да ми обещаеш, че няма да излизаш от къщата. Тя вдигна ръце:
— Къде мога да отида?
Кейд сложи ръце на раменете й и изчака очите й да се вдигнат към неговите.
— Бейли, обещай ми, че няма да излизаш от къщата.
— Добре. Обещавам.
— Няма да се бавя. — Тръгна към вратата и пред нея спря. — И помисли за това.
Тя улови блясъка в очите му, преди да се бе обърнал, и си каза, че той не бе имал предвид обстоятелствата, които са я довели при него. Когато отиде до прозореца и го видя как се качва на колата си и потегля, вече мислеше за това. За него.
А някой друг мислеше за нея. Мрачни, отмъстителни мисли. Бе се изплъзнала от пръстите му, а с нея му се бяха изплъзнали и трофеят и властта, които най-много желаеше.
Вече бе определил цена за некадърността, ала това едва ли щеше да бъде достатъчно. Тя щеше да бъде намерена и тогава щеше да плати много по-висока цена. Цената без съмнение щеше да бъде животът и, но това нямаше значение.
Първо щеше да има болка и голям страх. Това би го удовлетворило.
Парите, които бе изгубил, не значеха нищо, бяха почти толкова несъществени, колкото животът на една глупава жена. Ала у нея бе това, от което той имаше нужда, което трябваше да му принадлежи. И той щеше да си го вземе обратно.
Бяха три. Поотделно бяха безценни, но заедно стойността им надхвърляше всякакво въображение. Вече бе предприел стъпки да възстанови двата, които тя глупаво се бе опитала да скрие от него.