Щеше да отнеме малко време, естествено, ала щеше да си ги получи обратно. Бе важно да е внимателен, да е предпазлив, да е сигурен, че ще ги получи, и че каквото и насилие да се наложи, то ще остане далеч от него.
Но скоро две части от триъгълника щяха да са негови, две древни звезди, с цялата си красота, светлина и сила.
Седеше в стаята, която бе построил за своите съкровища, спечелени, откраднати или взети с кръв. Скъпоценности и картини, скулптури и ценни кожи блестяха и светеха в неговата Аладинова пещера на тайните.
Приличният на олтар пиедестал, който бе подготвил за най-желаното си притежание, бе празен и чакаше. Ала скоро…
Скоро щеше да има два, а когато получеше и третия, щеше да бъде безсмъртен. А жената щеше да умре.
ТРЕТА ГЛАВА
Това, което виждаше в огледалото, бе нейното тяло, каза си Бейли. И трябваше да започне да свиква с него. В огледалото, замъглено от парата от душа, кожата й изглеждаше светла и гладка. Смутено сложи ръка на гърдите си.
Дълги пръсти, къси поддържани нокти, Доста малки гърди. Ръцете й бяха малко тънки, забеляза тя и се намръщи. Може би трябваше да се замисли как да ги засили.
Изглежда, по кръста и бедрата нямаше увиснали тлъстини, така че може би правеше някакви упражнения. И краката й имаха някакъв мускулен тонус.
Кожата й беше бяла, без следи от тен.
Колко бе висока, към метър и шестдесет? Искаше й се да бе по-висока. Струваше й се, че когато една жена започва живота си на двадесет и няколко години, би трябвало да може да избере какво тяло да има. Би предпочела по-големи гърди и по-дълги бедра.
Развеселено се завъртя и обърна глава да се види отзад. И устата й увисна отворена. На дупето си имаше татуировка.
За какво, за Бога й трябваше татуировка на — еднорог ли бе това — отзад? Украсата на тялото бе едно, ала татуировка върху тази точно част от анатомията означаваше, че бе изложила въпросната част от анатомията си пред някой непознат майстор на иглата.
Прекалено много ли пиеше?
Леко смутена, Бейли се уви с една кърпа и бързо излезе от запотената баня.
Известно време се занимава да нагласи колкото можеше по-добре ризата и джинсите, които Кейд и бе оставил. Закачи старателно костюма си, опъна завивките. После въздъхна дълбоко и прокара пръсти през мократа си коса.
Той я бе помолил да остане в къщата, но не я бе молил да остане в стаята си. Ако не намереше с какво да се разсее и започнеше да мисли за чанти с пари, огромни сини диаманти, убийства и татуировки, отново щеше да се изнерви.
Излезе навън с мисълта, че не се чувства притеснена сама в къщата. Може би това бе отражение на чувствата й към Кейд. Той не я притесняваше. Почти от първата минута имаше чувството, че може да говори с него, да разчита на него.
И сигурно това бе, защото не бе говорила с никой друг, нямаше на кого друг да разчита.
Въпреки това той бе мил и внимателен мъж. Умен, логичен, предполагаше тя, иначе нямаше да бъде частен детектив. Имаше чудесна усмивка, пълна с веселие, очи, които гледаха с интерес. Ръцете му и, предполагаше, характерът му бяха силни.
Имаше и трапчинки, които пръстите я сърбяха да пипне. Неговата спалня. Застана на прага и прехапа устни. Бе невъзпитано да наднича. Зачуди се дали бе невъзпитана, дали не се интересуваше от чувствата и правото на личен живот на другите. Ала имаше нужда от нещо, каквото и да било, за да запълни всички тези празни петна. А и Кейд бе оставил вратата отворена. Пристъпи през прага.
Бе чудесна голяма стая и навсякъде се чувстваше неговото присъствие. Джинси, преметнати на стола, чорапи на пода. Усети се, преди да ги вземе и да потърси кош за бельо. Върху шкафа имаше дрехи за преобличане и две копчета за риза. Страхотна старинна ракла с чекмеджета, в която без съмнение имаше многобройни негови неща.
Не дръпна месинговите дръжки, но й се искаше.
Леглото бе голямо, неоправено, и с чистите линии на табли във федерален стил. Разхвърляните чаршафи бяха тъмносини и Бейли не можа да се сдържи и прокара ръка по тях. Сигурно бяха запазили аромата му — този едва доловим ментов аромат.
Когато се улови, че се чуди дали спи гол, бузите й пламнаха и тя се извърна.
Имаше хубава тухлена камина с лакирана чамова полица. Глупавата месингова крава върху нея я накара да се усмихне. Във вградената библиотечка безредно бяха натрупани книги. Бейли внимателно ги прегледа, чудейки се кои от тях може да е чела. Преобладаваха криминалетата и истинските криминални истории, ала имаше и някои познати заглавия. Това я накара да се почувства по-добре.