Замълча като хипнотизирана. Кейд я галеше по бузата в очите му бяха приковани към нейните. Ръцете му бяха обвити около кръста й.
Той почака да види промяната в погледа й. Устните му трепнаха, точно колкото сърцето й да подскочи, после Кейд наведе глава и леко ги докосна до нейните.
О, прекрасно… Това бе първата й мисъл. Бе прекрасно да е прегърната така здраво, да е вкусвана така нежно. Това бе целувка, тази сладостна среща на устните, която караше кръвта лениво да бучи, а душата да въздиша. Бейли плъзна длани нагоре по гърба му и се вдигна на пръсти да посрещне тази търпелива покана.
Когато езикът му обрисува устните й и се провря между тях, тя потрепери от удоволствие. И се разтвори така естествено, както розата се разтваря за слънцето.
Бе знаел, че ще е така. По някакъв начин бе знаел, че тя ще бъде и свенлива, и щедра, че вкусът й ще бъде свеж, а ароматът й лек. Бе невъзможно да са се срещнали само преди часове. Струваше му се, че жената, която държеше в прегръдките си, вечно е била негова.
И бе вълнуващо и възбуждащо да знае, че това ще бъде първата целувка, която тя ще запомни. Че той бе единственият мъж в мислите и в сърцето й, който я прегръща така, докосва така. Той бе първият, който я караше да трепери, първо неговото име щеше да прошепне, когато в нея се надигнеха желания.
И когато Бейли прошепна името му, всички други жени, които някога бе имал, изчезнаха. Тя бе първата жена за него.
Задълбочи постепенно целувката, със съзнанието колко лесно можеше да я нарани или изплаши. Но Бейли така внезапно оживя в ръцете му, така бурно реагираше, устните й бяха толкова горещи и гладни, тялото й се притискаше и пулсираше срещу неговото.
Тя се чувстваше жива, сияйно жива, усещаше всеки бесен удар на сърцето си. Ръцете й се бяха свили на юмруци в косата му, сякаш можеше да го издърпа в себе си. Кейд запълваше всички празноти, всички плашещи бели петна. Това бе живот. Това бе реалност. Това имаше значение.
— Спокойно. — Той едва успя да произнесе думата, трескаво му се искаше да не се чувства задължен да я произнася. Трепереше не по-малко от нея и знаеше, че ако не се отдръпне, ако не се овладее, ще я вземе още тук. — Спокойно — повтори Кейд и притисна главата й към рамото си, за да не се изкушава да се нахвърли върху тези сочни, всеотдайни устни.
Бейли тръпнеше срещу него, кълбо от преплетени нерви и желания, и ехото от усещанията отекваше в нея.
— Не знам дали някога е било така. Просто не знам.
Това го върна на земята малко прекалено рязко. Тя не знаеше, напомни си той. Той знаеше. Знаеше, че за него никога не бе било така.
— Не се безпокой. — Отдръпна се и разтърка раменете й, защото отново бяха напрегнати. — Ти знаеш, че това не беше обикновено. Бейли. Толкова засега би трябвало да е достатъчно.
— Но… — Тя прехапа устни, когато Кейд се обърна и отвори хладилника. — Аз направих… Правя чай с лед.
— Аз искам бира.
Бейли трепна от резкия му тон.
— Ядосан си.
— Не. — Той отвъртя капачката и отпи три големи глътки. — Да. На себе си, малко. В края на краищата, аз започнах. — Остави бутилката и се вгледа в нея. Тя стоеше, кръстосала здраво ръце на кръста си. Неговите джинси висяха на бедрата й, ризата й бе прекалено широка в раменете. Краката й бяха боси, косите разрошени и разпилени по раменете. Изглеждаше абсолютно беззащитна. — Хайде да изплюем камъчето, а? — Кейд се облегна на масата, за да запази дистанция. — Усетих как нещо прищрака още в момента, в който ти влезе в офиса ми. Никога досега не ми се е случвало, просто нещо прищрака: „Ето я.“ Сигурно е било защото си хубава, защото беше в беда и беше дошла да търсиш мен. Имам слабост към хора в беда, особено хубави жени. — Отпи отново, този път бавно, докато Бейли го наблюдаваше сериозно и много внимателно. — Ала не е това, Бейли, или поне не всичкото. Аз искам да ти помогна. Искам да разбера всичко за теб, не по-малко, отколкото го искаш ти. Но освен това искам да правя любов с теб, бавно, наистина бавно, така че всяка секунда да е като час. И когато свършим да се любим, когато ти си гола и безсилна под мен, искам да започнем всичко отначало.
Тя сега бе скръстила ръце пред гърдите си, за да задържи сърцето си да не изскочи.
— О… — бе всичко, което успя да произнесе.
— И това и ще направя. Когато си стъпила малко по-стабилно на краката си.
— О… — повтори Бейли. — Ами… — Прокашля се. — Кейд, аз може да съм престъпник.
— Ъ-хъ. — Вече успокоен, той огледа подготвяните сандвичи. — Значи, това обедът ли е?