— Звезди? — Тя притисна пръсти към слепоочията си. Главата започваше да я боли. — За звезди ли говорех? Не помня нищо за звезди. — Болеше я да мисли за това, и тя се опита да се съсредоточи върху разумното. — Три камъка с такава големина и качество биха били нещо невероятно рядко. Като комплект, дори ако другите не са толкова чисти, както този у мен, не биха имали цена. Дори не можеш да оцениш… — Бейли се задъха. — Не мога да дишам.
— Добре. — Кейд стана и я премести, така че да може да отпусне глава между коленете си, разтри й гърба. — Засега това е достатъчно. Отпусни се, не го насилвай.
Докато я галеше по гърба, се чудеше какво бе видяла, което бе насадило този сляп ужас в очите й.
— Извинявай — едва успя да промълви тя. — Искам да помогна.
— Помагаш. Ще помогнеш. — Вдигна я отново и я изчака да отметне косите си назад от пребледнялото лице. — Хей, това е само ден първи, помниш ли?
— Добре. — Понеже той не я караше да се срамува от слабостта си, Бейли пое дълбоко въздух. — Когато се опитах да помисля, наистина да помисля за това, което ме питаш, то беше като пристъп на паника, с всичкото това чувство за вина, преплетено с ужас и страх. Главата ми започна да пулсира, а сърцето ми щеше да изхвръкне. Не можех да си поема въздух.
— Значи няма да бързаме. Ти не се паникьосваш така, когато говориш за камъка у теб, нали?
Тя за момент затвори очи и предпазливо го извика в съзнанието си. Бе толкова красив, толкова необикновен Имаше загриженост и тревога, да. Също и един слой страх, ала той бе по-концентриран и някак не толкова омаломощаващ.
— Не, не е същата реакция. — Поклати глава и отвори очи. — Не знам защо.
— Ще поработим върху това. — Кейд избута чинията й пред нея. — Яж. Планирал съм дълга вечер и ще ти трябва гориво.
— Какво си планирал?
— Минах покрай библиотеката и взех няколко книги за скъпоценните камъни — техническа информация, снимки, книги за редки камъни, за редки бижута, историята на диамантите.
— Може да го намерим. — Тази възможност я развесели достатъчно, за да отхапе отново от сандвича си. — Ако идентифицираме камъка, можем да проследим собственика и тогава… О, но ти не можеш.
— Какво не мога?
— Да работиш довечера. Трябва да ходиш някъде с Памела.
— Трябва ли? По дяволите… — Той си спомни и притисна пръсти към очите си.
— Извинявай, забравих да ти кажа. Майка ти се обади, бях тук и чух съобщението. Разстроена е, че не си отговорил на позвъняванията й и не си се свързал с Памела да се уговорите за тази вечер. Тя до четири ще бъде у Доди, можеш да й се обадиш там. Освен това Мъфи ти е много ядосана. Тя се обади малко след майка ти и беше много недоволна, че си пропуснал клавирния рецитал на Камила. Няма да говори с теб, докато не се извиниш.
— Де този късмет — измърмори Кейд и отпусна ръце. — Много добро обобщение. Търсиш ли си работа? — Бейли само се усмихна и той се отдаде на вдъхновението. — Не, сериозно. Ти си несравнимо по-организирана от бившата ми непрежалима секретарка. Аз имам нужда от помощ в офиса, а ти имаш нужда да се занимаваш с нещо.
— Дори не знам дали мога да печатам.
— А аз знам, че не мога, така че вече си една стъпка пред мен. Можеш да говориш по телефон, нали?
— Разбира се, но…
— Голяма услуга ще ми направиш. — Преценявайки слабостта й, Кейд се възползва от предимството си. Това бе идеалният начин да я държи наблизо, да я държи заета. — Не ми се иска точно в момента да пускам обяви за секретарка и да правя интервюта. Ако можеш да ми помагаш, за по няколко часа на ден, наистина ще ти бъда много благодарен.
Тя помисли за офиса му и реши, че му трябва не толкова секретарка, колкото булдозер. Е, може би, в края на краищата, можеше да бъде от някаква полза.
— Ще се радвам да ти помогна.
— Страхотно. Добре. Виж, докато бях навън, взех някои неща за теб.
— Какви неща?
— Дрехи и разни такива работи.
Той стана и започна да разчиства чиниите, а Бейли го зяпна.
— Ти си ми купил дрехи?
— Нищо кой знае какво. Трябваше да налучквам размерите, но пък имам набито око. — Видя я, че отново си хапе устните и едва не въздъхна: — Само най-основни неща, Бейли. Колкото и страхотно да изглеждаш в моите дрехи, ти трябва да си имаш и твои, а не можеш ден след ден да ходиш с един костюм.
— Да, прав си — промълви тя, трогната, че се бе сетил за това. — Благодаря.
— Няма проблеми. Спря да вали. Знаеш ли какво ти трябва? Малко чист въздух. Хайде да се поразходим, да си проясниш главата.
— Нямам обувки. — Бейли взе чиниите, които бе натрупал на плота, и ги зареди в миялната машина.