— Взех ти едни гуменки. Номер шест и половина?
Тя се позасмя с половин уста и зави шунката.
— Ти ще кажеш.
— Опитай ги да видим.
Бейли затвори вратичката на миялната машина.
— Кейд, ти наистина трябва да се обадиш на майка ти.
— Ъ-хъ — засмя се той.
— Казах ти, че тя е разстроена заради теб.
— Тя винаги е разстроена заради мен. Аз съм черната овца.
— И така да е. — Бейли намокри кърпата и методично започна да бърше плотовете. — Тя ти е майка и иска да й се обадиш.
— Не, тя иска да ме насили да направя нещо, което не искам да правя. И като не го направя, тя ще се обади на Мъфи, злобната ми сестра, и двете ще се забавляват, като разчепкват моя характер.
— Не можеш да говориш така за близките си. И освен това си обидил Камила. Доколкото разбирам, тя ти е племенница.
— Носят се такива слухове.
— Дете е на сестра ти.
— Не, Мъфи няма деца, тя има чудовища. А Камила е един лигав мутант с прасешко лице.
Бейли отказа да се засмее. Изплакна кърпата и старателно я преметна през умивалника.
— Възмутително е да говориш така за племенницата си. Дори ако не обичаш деца.
— Обичам деца. — Забавлявайки се, Кейд се облегна на умивалника и се загледа как тя оправя. — Казвам ти, Камила не е човешко същество. Ето, другата ми сестра, Доро, има две деца и кой знае как, по-малкият е избягнал проклятието на фамилия Парис. Страхотно дете, обича бейзбол и щуротии. Доро смята, че трябва да го лекува.
Бейли прихна, преди да бе успяла да се спре.
— Измисляш си.
— Миличка, повярвай ми, нищо, което мога да измисля за клана Парис, няма дори да се приближи до ужасната истина. Те са егоистични, самомнителни и се интересуват единствено от себе си. А сега ще измиеш ли пода?
Тя успя да затвори устата си, която бе увиснала отворена от това безгрижно осъждане на собственото му семейство. Объркано сведе поглед към блестящите млечнобели плочки.
— О, добре… Къде…
— Бейли, шегувам се. — Хвана я за ръката и я измъкна от кухнята точно в момента, в който телефонът започна да звъни. — Не — отсече, преди да бе успяла да отвори уста. — Няма да го вдигна.
— Това е срамота.
— Това е самозащита. Никога не съм се съгласявал на тази връзка с Памела и няма да позволя да ме насилят да я започна.
— Кейд, не искам заради мен да разстройваш семейството си и да проваляш среща. Аз ще се оправя.
— Казах ти, че аз не съм си уговарял среща. Майка ми я е уговорила. А сега, когато трябва да поема последствията, мога да те използвам като извинение. Благодарен съм ти. Толкова съм ти благодарен, че ще ти опростя цял ден от цената. Вземи. — Взе един от пликовете, които бе оставил до входната врата, и извади кутия за обувки. — Твоите стъклени пантофки. Ако ти станат, отиваш на бала.
Тя се предаде, седна на най-долното стъпало на стълбата и отвори кутията. Вдигна вежди:
— Червени гуменки?
— Харесаха ми. Секси са.
— Секси гуменки. — Докато развързваше връзките, се чудеше как може да се е озовала в такава каша и да се радва на едни прости гуменки. Паснаха й, сякаш бяха правени за нея, и кой знае защо й се прииска едновременно да плаче и да се смее. — Точно са ми.
— Нали ти казах, че имам набито око. — Усмихна се, като я видя как изравни връзките и старателно ги завърза на красиви панделки. — Прав бях, много са секси. — Протегна ръка и я дръпна да стане. — Всъщност, в момента си много готино парче.
— Вероятно, след като единственото, което ми става, са обувките. — Бейли понечи да се вдигне на пръсти да го целуне по бузата, после бързо размисли.
— Пъзла — каза той.
— Сигурно. — Тя му протегна ръка. — Наистина ми се иска да се поразходя. — Мина през вратата, която Кейд отвори, и вдигна поглед към него. — Е, хубава ли е Памела?
Той помисли и реши, че голата истина може да му е от полза.
— Страхотна. — Затвори вратата зад тях и обви ръка около кръста на Бейли. — И ме желае.
Студеното и тихо изръмжаване вместо отговор го накара да се усмихне самодоволно.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Пъзелите го очароваха. Да открива парченцата, да ги върти, да опитва нови ъгли, докато си попаднат на мястото бе предизвикателство, което винаги му бе доставяло удоволствие. Това бе една от причините Кейд да зареже семейната традиция и да избере точно такава работа.
Имаше достатъчно бунтарски дух, за да избере почти всяка работа, която нарушава семейната традиция, ала откриването на собствена детективска агенция му даваше допълнителното предимство да прави каквото му е приятно, да подрежда тези пъзели и междувременно да поправя някои злини.