Той имаше много твърдо мнение кое е добро и кое е зло. Имаше добри и лоши, имаше закон и престъпление. И въпреки това не бе толкова наивен или тесногръд, че Да не разбира оттенъците на сивото. Всъщност, Кейд често изследваше сивите петна, оценяваше ги. Но имаше определени граници, които никога не прекрачваше.
Освен това имаше логичен ум, който от време на време правеше освежаващи пътешествия в света на фантазиите.
А най-много от всичко просто обичаше да намира отговори.
След като тази сутрин остави Бейли, прекара доста време в библиотеката. Прехвърли купища микрофилми в търсене на всякакви новини за откраднат син диамант.
Сърце не му даваше да й напомни, че нямаха представа откъде бе дошла тя. През последните няколко дни можеше да е пристигнала във Вашингтон отвсякъде.
Фактът, че диамантът, парите и Бейли бяха сега тук, не означаваше, че бяха тръгнали оттук. Никой от тях нямаше представа откога си бе загубила паметта.
Чете още за амнезията, ала не намери нищо, което да му помогне особено. Доколкото разбираше, всяко нещо би могло да отключи паметта й, а тя можеше и да си остане празна и животът й да започне малко преди Бейли да влезе в неговия живот.
Не се съмняваше, че бе преживяла или станала свидетел на нещо травмиращо. И макар че това можеше да се приеме като едно от онези пътешествия в света на фантазиите, за които понякога го обвиняваха, той бе сигурен, че бе невинна и не бе направила нищо лошо.
Как можеше една жена с очи като нейните да е извършила някакво престъпление?
Каквито и да бяха отговорите, Кейд бе твърдо сигурен в едно — имаше намерение да я защитава. Бе готов дори да приеме простия факт, че се бе влюбил в нея в момента, в който я видя. Която и каквато и да беше Бейли, тя бе жената, която той бе чакал.
Затова не само имаше намерение да я защитава. Имаше намерение да я задържи.
Бе избрал първата си съпруга поради всички логични и традиционни причини. О, бяха го подтикнали — пресметливо — и нейните, и неговите роднини. И този бездушен съюз бе катастрофа заради самата си разумност.
След развода, който бе изкарал от нерви всички, освен двамата най-засегнати, с доведено до съвършенство майсторство избягваше всякакво обвързване.
Вярваше, че причината за всичко това седи с кръстосани крака на килима до него и се взира късогледо в една книга за скъпоценните камъни.
— Бейли, ти имаш нужда от очила.
— Хм? — Тя само дето не пъхна нос в страницата.
— Само налучквам, но бих казал, че обикновено използваш очила за четене. Ако още малко се приближиш към тази книга, ще влезеш вътре в нея.
— Ох… — Бейли премигна и разтърка очи. — Просто буквите са ужасно малки.
— Ами. Не се безпокой, утре ще се погрижим за това. Вече два часа четем. Искаш ли чаша вино?
— Мисля, че да. — Тя прехапа устни и се помъчи да докара текста на фокус. — Звездата на Африка е най-големият съществуващ обработен диамант, петстотин и тридесет карата и две десети.
— Звучи невероятно — отбеляза Кейд и взе бутилката френско вино, която пазеше за особени случаи.
— Той украсява английския кралски скиптър. Прекалено е голям и не е син диамант. Досега не съм намерила нищо, което да отговаря на нашия камък. Жалко, че нямам рефрактомер.
— Какво?
— Рефрактомер — повтори Бейли и отметна косите си. — Това е инструмент, който мери едно характерно качество на камъка, показателя на лъчепречупване. — Ръката й замръзна. — Откъде знам това?
Кейд донесе двете чаши и седна на пода до нея.
— Какво значи показател на лъчепречупване?
— Това е относителната способност за пречупване на светлина. Диамантите силно пречупват светлината. Кейд, не разбирам откъде знам това.
— Откъде знаеш, че не е сапфир? — Взе диаманта, който седеше върху бележките му като преспапие. — На мен ми прилича на сапфир.
— Сапфирите са двойно пречупващи. — Тя потрепери. — Аз съм крадец на скъпоценни камъни. Сигурно затова знам.
— Или си бижутер, специалист по скъпоценните камъни или наистина богато момиче, което обича да си играе с дрънкулки. — Подаде й едната чаша. — Не си прави прибързани заключения, Бейли. Така пропускаш подробностите.
— Добре. — Ала си се представяше как, облечена в черно, се изкатерва през прозореца на втория етаж. Отпи голяма глътка. — Просто ми се иска да можех да разбера защо си спомням някои неща. Рефрактомери, „Малтийския сокол“…
— „Малтийския сокол“?
— Филмът… Богарт, Мери Астор. Имаш книгата в твоята стая и филмът се появи пред очите ми. И розите, знам как миришат те, но не знам кой е любимият ми парфюм. Знам какво е еднорог, ала не знам защо имам такава татуировка.