— Добре, отпусни се, поеми дълбоко въздух. — Кейд направи завоя и пое по улицата с трите платна. — Ти познаваш камъните, Бейли.
— Очевидно.
— И те ти доставят удоволствие. — Лицето й буквално грееше, докато ги разглеждаше.
— Това ме плаши. Колкото повече информация се трупа в главата ми, толкова повече ме плаши.
Той спря на своята алея и се обърна към нея:
— Готова ли си да свършим с това днес?
Би могла да каже не, разбра тя. Кейд щеше да я заведе вътре, в къщата си, където щеше да бъде в безопасност. Можеше да се качи в прекрасната спалня и да се затвори. Нямаше да се налага да се изправи пред нищо, освен пред собственото си малодушие.
— Искам да съм готова. Ще бъда — добави Бейли и въздъхна. — Трябва да бъда.
— Добре. — Той бързо стисна ръката й. — Чакай ме тук. Аз ще взема диаманта.
„Уестлейк“ се помещаваше в прекрасна стара сграда с гранитни колони и високи прозорци със сатенени завеси. Това не бе място за сключване на сделки. Единственият знак бе дискретна елегантна месингова табелка до извитата входна врата.
Кейд мина отзад.
— Гласят се да затварят — обясни той. — Ако познавам Мъфи, тя е накарала Роналд да чака тук. Той може да не ми се зарадва много, така че… Да, ето я неговата кола. — Паркира до сериозния сив мерцедес. — Само се включи в играта, а?
— Да се включа в играта? — намръщи се Бейли, докато Кейд пъхаше камъните в новата й ръчна чанта. — Какво имаш предвид?
— Трябваше да измисля една малка историйка, за да я уговоря. — Протегна се и й отвори вратата на колата. — Просто се съгласявай с всичко.
Тя излезе и тръгна с него към задния вход.
— Може би ще ми бъде от полза да знам с какво ще се съгласявам.
— Не се безпокой. — Той натисна звънеца. — Аз ще се оправя.
Бейли намести тежката си вече чанта на рамото.
— Ако си излъгал роднините си, мисля, че би трябвало да… — Млъкна, когато тежката желязна врата се отвори.
— Здравей, Кейд — кимна отсечено Роналд Уестлейк. Кейд се оказа прав, помисли веднага Бейли. Този човек не му се зарадва. Бе среден на ръст, строен и представителен, с тъмносин костюм и вратовръзка на пастелни райета, толкова здраво стегната, че бе чудно как още диша. Лицето му бе загоряло, в старателно оформената му тъмна коса се забелязваха дискретни сребристи нишки. От цялото му същество се излъчваше достойнство.
— Радвам се да те видя, Роналд — отвърна Кейд весело, и сякаш поздравът на Роналд бе пълен с топлота, ентусиазирано раздруса ръката му. — Как върви голфът? Мъфи ми каза, че напредваш. — Докато говореше, той се вмъкна вътре, също като амбулантен търговец, помисли Бейли, подпрял вратата с крак. — Това е Бейли. Мъфи може да ти е споменавала нещо за нея. — Кейд собственически обви ръка около раменете й и я издърпа от вътрешната страна.
— Да, много ми е приятно.
— Пазя я за себе си — добави Кейд, преди Бейли да бе успяла да се обади. — Сигурно разбираш защо. — С естествен жест вдигна лицето й и я целуна. — Много съм ти благодарен, че ни позволяваш да си поиграем с твоята апаратура. Бейли е във възторг. За нея това е нещо като работа в извънработно време, да ми покаже как работи с камъните. — Раздруса чантата й и камъните вътре изтропаха.
— Никога досега не си проявявал интерес към скъпоценните камъни — подчерта Роналд.
— Преди не познавах Бейли — обясни нехайно Кейд. — Сега съм очарован. А след като успях да я убедя да остане в Щатите, тя ще трябва да помисли да отвори свой собствен малък бутик. Нали, любов моя?
— Аз…
— Загубата на Англия е печалба за нас — продължи той. — И ако някой от кралското семейство иска още някоя дрънкулка, ще трябва да дойде тук. Няма да те пусна. — Кейд отново я целуна, силно, докато Роналд се мусеше и подръпваше вратовръзката си.
— Кейд каза, че от известно време правите бижута. Толкова е отговорно кралското семейство да избира вашите произведения.
— Това е също нещо като всичко да е в семейството — намеси се отново Кейд и намигна. — След като майката на Бейли е братовчедка на Даяна. Трета ли беше, или четвърта, миличка? Е, всъщност каква е разликата?
— Трета — каза Бейли, изненадана от себе си не само че отговаря, а и че придава на гласа си едва доловим изискан британски акцент. — Те не са много близки. Кейд преувеличава. Просто преди няколко години една брошка, която аз бях измислила, привлече погледа на принцесата на Уелс. Тя е доста придирчив купувач, нали знаете.
— Да, да, наистина. — Акцентът имаше забележим ефект върху човек със светските изисквания на Роналд. Усмивката му стана по-широка, гласът му по-топъл. — Радвам се, че можахте да се отбиете. Иска ми се да можех да остана, да ви разведа.