— Не искаме да те задържаме. — Кейд вече го тупаше по гърба. — Мъфи ми каза, че имате гости.
— Ужасно е нахално от страна на Кейд да прекъсва празника ви. Аз толкова бих желала една обиколка някой друг път.
— Разбира се, винаги, винаги, когато пожелаете. И трябва да се опитате да минете през къщи тази вечер. — Ентусиазиран от идеята на гости да му дойде дори такава далечна роднина на кралска особа, Роналд ги поведе към бижутерската работилница. — Ние сме много строги в избора на оборудването си, както и на камъните си. Репутацията на Уестлейк е била безупречна поколения наред.
— Ах, да. — Сърцето й се разтуптя, докато оглеждаше оборудването в остъклената стая, работните маси, триончетата, везните. — Доста високо ниво.
— Ние се гордеем, че предлагаме на нашите клиенти само най-доброто. Често разрязваме и шлифоваме камъните си тук и имаме наши собствени шлифовани.
Ръката й леко трепна, когато докосна един шлифовъчен диск. Плоча, помисли Бейли, за придаване форма на камъка. Виждаше как бе направена — камъкът се залепва за дървен държач, който се шлифова върху шлифовъчния диск и постепенно се завърта за получаване на заоблена форма.
Тя го знаеше, почти чуваше звука, усещаше вибрациите.
— Обичам работата с шлифовъчен диск — каза тихо. — Каква прецизност.
— Боя се, че аз само се възхищавам от майсторите и художниците. Прекрасен пръстен. Може ли? — Роналд хвана лявата й ръка и се вгледа в трите камъка, подредени в изящна дъга върху гравирано злато. — По ваш проект ли е?
— Да. — Това й се стори най-добрият отговор. — Особено обичам да работя с цветни камъни.
— Трябва някой път скоро да видите какво имаме ние. — Роналд погледна към часовника си и изцъка с език. — Закъснявам. Когато свършите, пазачът ще ви изведе. Моля ви, стойте колкото искате. Страх ме е, че самата изложбена зала е заключена и ще трябва пазачът да ви отвори задната врата. — Усмихна се на Бейли като професионалист на професионалист. — Разбирате колко е важна сигурността в нашата работа.
— Естествено. Толкова ви благодаря, че ни отделихте от времето си, господин Уестлейк.
Роналд пое протегнатата й ръка.
— Роналд, моля. И удоволствието е изцяло мое. Не трябва да позволявате на Кейд да е такъв егоист и да ви пази само за себе си. Мъфи няма търпение да се запознае с бъдещата си снаха. Опитайте се да минете по-късно.
Бейли издаде някакъв сподавен звук, който Кейд бързо заглуши с бъбренето си и само дето не изхвърли Роналд навън.
— Снаха ли? — едва успя да попита тя.
— Трябваше да им кажа нещо. — Той разпери ръце, самата невинност. — Опитват се да ме оженят отново още откак изсъхна мастилото върху удостоверението ми за развод. А след като ти си кралска особа, така да се каже, си на няколко стъпала по-високо в социалната стълбица от жените, за които ме сватосват.
— Горкият Кейд, отляво и отдясно да му се нахвърлят жени.
— Много страдах. — В очите й се появи опасен блясък и той опита най-милата си усмивка. — Представа нямаш колко съм страдал. Дръж ме да не падна.
Бейли го плесна по ръката.
— И всичко това за теб е голяма шега?
— Не, но част от него е забавно. — Кейд реши, че ръцете му ще са на по-безопасно място в джобовете. — Гарантирам ти, че сестра ми е загряла телефонните жици, откак говорих с нея сутринта. А сега, когато Роналд те видя…
— Ти си излъгал роднините си.
— Да. Понякога е забавно. А понякога е просто необходимо за оцеляването. — Той наклони глава. — Ти добре се справи, миличка. Този акцент беше хубаво хрумване.
— Поддадох се и не съм горда с това.
— От теб би излязъл добър детектив. Да ти кажа, едно от основните изисквания в професията е да можеш да лъжеш бързо и добре.
— И целта оправдава средствата?
— До голяма степен. — Осъдителната студенина в гласа и започваше да го дразни. Имаше чувството, че тя не се чувства толкова удобно в сенчестите оттенъци, колкото той. — Вътре сме, нали? А малкият прием на Роналд и Мъфи ще има огромен успех. Къде е тогава проблемът?
— Не знам, ала не ми харесва. — Лъжата, самият факт, че има лъжа, я караше да се чувства ужасно неудобно. — Просто една лъжа води до следващата.
— А достатъчно лъжи понякога водят до истината. — Кейд взе чантата й, отвори я, извади кадифената торбичка и изсипа диаманта върху дланта си. — Истината ли искаш, Бейли? Или искаш честност?
— Мисля, че не би трябвало да има разлика. — Но взе камъка от него. — Добре, както казваш, ние сме тук. Какво искаш да направя?
— Провери дали е истински.
— Разбира се, че е истински — заяви тя нетърпеливо. — Знам, че е истински.