Където имаше само настояще, ненаситното и прекрасно настояще.
И Бейли щеше да може да го докосва, да усеща мускулите по гърба и раменете му. Сърцето му щеше да бие срещу нейното, а тя щеше да се извие, за да го посрещне, за да го поеме. И тогава…
Подскочи, когато книгата с трясък се затвори.
— Почини си — заповяда й Кейд и премести книгата от другата страна на масата, на която бе седнала да чете. — Очите ти ще изпаднат.
— Ох, аз… — Мили Боже, помисли тя, като го гледаше с широко отворени очи. Само дето не трепереше, възбудена от собствените си фантазии. Пулсът й прескачаше като шейна по неравен лед. — Аз просто…
— Виж, цялата си се зачервила. — Той се обърна да вземе каната с чай с лед от хладилника и Бейли завъртя очи към гърба му. Зачервена? Зачервена ли беше? Не виждаше ли Кейд, че направо се бе разляла! Той й наля чаша чай с лед, а за себе си отвори бутилка бира. — Достатъчно свършихме като за един ден. Мисля си за пържоли на скара. Да видим дали можеш да направиш една салата. Хей! — Протегна ръка да задържи чашата, която й бе подал. — Ръцете ти треперят. Преуморила си се.
— Не, аз… — Едва ли можеше да му каже, че току-що сериозно се бе замислила да го захапе по врата. Внимателно свали очилата си, сгъна ги и ги остави на масата. — Може би малко. Толкова много неща са ми в ума.
— Аз имам идеална противоотрова срещу прекомерното мислене. — Хвана я за ръката и я издърпа към вратата и навън, където въздухът бе натежал от жега и от опияняващия аромат на рози. — Половин час бездействие. — Взе чашата й и я остави на малката масичка от ковано желязо до въжения хамак, сложи своята бира до нея. — Хайде, за малко ще погледаме небето.
Кейд искаше тя да легне до него? Да легне сгушена в него, докато цялото й същество крещеше, че го желае?
— Не мисля, че би трябвало…
— Разбира се, че би трябвало. — За да разреши проблема, той я бутна и се стовари в хамака с нея. Хамакът се разлюля, Бейли се вкопчи в него и Кейд се разсмя. — Просто се отпусни. Това е едно от любимите ми занимания. Тук винаги е имало хамак, откак се помня. Чичо ми обичаше да дреме в него, когато трябваше да работи в градината. — Пъхна ръка под нея и хвана нервната й длан. — Приятно и уютно. Между листата се виждат малки парченца небе. — Тук, под кленовете, бе прохладно. Когато той сложи преплетените им ръце върху гърдите си, тя усети как сърцето му бие равномерно. — Често се измъквах и идвах тук. Толкова съм мечтал, толкова планове съм кроил в този хамак. Тук винаги е спокойно и когато се люлееш в хамака на сянка, нищо не изглежда спешно.
— Сигурно е като да си в люлка. — Бейли си заповяда да се отпусне, разтърсена до мозъка на костите си от това, колко й се иска да се изтърколи върху него.
— Нещата изглеждат по-лесни от хамака. — Кейд се заигра с пръстите й, очарован от тяхната грациозност и от блясъка на пръстените. Целуна ги разсеяно и сърцето й се преобърна в гърдите. — Вярваш ли ми, Бейли?
В този момент тя бе сигурна, че каквото и да бе било миналото й, никога не бе вярвала повече на когото и да било друг.
— Да.
— Хайде да изиграем една игра.
Въображението й се завъртя около няколко еротични идеи.
— Ъ-ъ-ъ… Каква игра?
— Асоциация на думи. Ти ще изпразниш съзнанието си и аз ще кажа една дума. Каквото ти изплува в съзнанието, ще го кажеш.
— Асоциация на думи. — Бейли затвори очи. Не бе сигурна дали да изпищи, или да се разсмее. — Мислиш, че това ще раздвижи паметта ми?
— Няма да навреди, но нека просто да мислим за това като за мързелива игра, която да играем на сянка. Готова ли си?
Тя кимна, без да отваря очи, и се остави да се унесе от поклащането на хамака.
— Добре.
— Град.
— Тълпа.
— Пустиня.
— Слънце.
— Работа.
— Удовлетворение.
— Огън.
— Синьо.
Когато отвори очи и понечи да се размърда, той я привлече към себе си.
— Не, не спирай, не се опитвай да анализираш. Просто го остави да се появи. Готова ли си? Любов.
— Приятели. — Въздъхна и усети, че отново се отпусна. — Приятели — повтори Бейли.
— Семейство.
— Майка. — Издаде тих звук и Кейд я погали.
— Щастие.
— Детство.
— Диамант.
— Сила.
— Светкавица.
— Убийство. — Тя се задъха и се опита да скрие лице в рамото му. — Не мога да го направя. Не мога да погледна там.