— Това не е точно реакцията, която търсех или очаквах. Но предполагам, че засега ще трябва да се задоволя с нея. — Кейд вдигна поглед към сервитьора, който си проби път до тяхната маса. — Капучино? — попита той Бейли.
— Това би било идеално.
— Нормално или без кофеин? — изцвъртя сервитьорът.
— Истинско кафе — отвърна Кейд и се наведе към нея.
— Цветът ти се връща.
— Наистина се чувствам по-добре. В женската тоалетна влезе една жена.
— Да не ти вдигна скандал?
— Не, не. — Трогната от инстинктивното му желание да я защити, тя сложи ръка върху неговата. — Чувствах се малко уморена и тогава тя влезе. Влезе някак наперено. — Устните й трепнаха. — И за момент ми се стори, че я познавам.
Той обърна ръката си и хвана нейната.
— Позна ли я?
— Не, не точно нея, макар че си помислих… Не, това беше типът, както сигурно ти би казал. Нахакана, самонадеяна, ефектна. Висока червенокоса с тесни джинси, с бенка на рамото. — Затвори за миг очи, въздъхна дълбоко и отново ги отвори. — Емджей.
— Това беше името от бележката в твоя джоб.
— Тук е — промълви Бейли, като разтри слепоочията си. — Някъде в главата ми. И това е важно. Жизненоважно е, обаче не мога да се фокусирам върху него. Ала има една жена и тя е част от моя живот. И нещо не е наред.
— Мислиш, че тя е в беда?
— Не знам. Когато започвам да получавам образа, когато почти мога да я видя, това е образът на пълната самоувереност и способности. Сякаш нищо не би могло да не е наред. Но аз знам, че нещо не е наред. И аз съм виновна за това. Трябва аз да съм виновна.
Кейд поклати глава. Чувството за вина нямаше да им помогне. Не това бе ъгълът, който трябваше да изследват.
— Кажи ми какво виждаш, когато започнеш да получаваш този образ. Просто се опитай да се отпуснеш и ми кажи.
— Къса, тъмночервена коса, остри черти. Зелени очи. Ала може би това са твоите очи. Все пак мисля, че нейните са зелени, по-тъмни от твоите. Почти мога да нарисувам лицето й. Ако можех да рисувам.
— Може и да можеш. — Той извади от джоба си бележник и химикалка. — Опитай.
Бейли прехапа устни и се опита да нарисува едно ъгловато триъгълно лице. Когато кафето им пристигна, с въздишка остави химикалката.
— Според мен спокойно можем да приемем, че аз не съм художничка.
— Тогава ще намерим художничка. — Кейд взе бележника и се усмихна на жалката скица. — Дори аз мога да се справя по-добре, имам четворка на нещастния си изпит по рисуване. Мислиш ли, че можеш да опишеш чертите й?
— Мога да опитам. Не виждам ясно целия образ. Все едно да се опиташ да фокусираш развален фотоапарат.
— Полицейските художници ги бива да правят такива неща.
Тя разплиска кафето си над ръба на чашката.
— Полицейски ли? Трябва ли да ходим в полицията?
— Съвсем неофициално, не се безпокой. Вярвай ми.
— Вярвам ти. — Но думата „полиция“ звънеше в главата й като камбана за тревога. — Ще дойда.
— Знаем накъде да вървим. Знаем, че Емджей е жена, висока червенокоса с бенка на рамото. Ти си била с нея в пустинята.
— Тя беше в съня ми. — Слънце, небе и скали. Удоволствие. После страх. — В съня бяхме три, ала не ми се изяснява.
— Е, ще видим дали ще можем да направим портрет. Тогава ще имаме откъде да тръгнем.
Бейли се вгледа в димящото си кафе. Мислеше, че нейният живот бе точно такъв — облак, закриващ центъра.
— Както го говориш, звучи много просто.
— Това са просто стъпки, Бейли. Правиш следващата стъпка и виждаш накъде те води.
Тя кимна и се вторачи в кафето.
— Защо си се оженил за жена, която не обичаш?
Той изненадано се облегна назад и издиша.
— Е, доста рязка смяна на темата.
— Извинявай. Не знам защо зададох този въпрос. Не е моя работа.
— Не знам. При тези обстоятелства ми се струва съвсем правомерен въпрос. — Кейд неспокойно забарабани с пръсти по масата. — Може да се каже, че ми бе омръзнало, че съм се поддал на натиска от страна на семейството, обаче това е извъртане. Никой не беше опрял пистолет в главата ми, а аз бях пълнолетен. — Яд го беше да си го признае, осъзна той. Да бъде честен с Бейли означаваше да се изправи пред истината без извинения. — Харесвахме се достатъчно, или поне се харесвахме, преди да се оженим. Два месеца брак затвърдиха това приятелство.
— Извинявай, Кейд. — Лесно виждаше по лицето му, че му бе неприятно, че не бе щастлив от тези спомени. И макар да го ревнуваше дори от това нещастие, не искаше да знае, че тя му го бе причинила. — Няма смисъл да се връщаш към това.
— Бяхме добри в леглото — продължи той, без да й обръща внимание. И не откъсваше очи от нейните, докато Бейли не се отдръпна, не потъна в себе си. — Сексът бе добър чак до края. Проблемът към края, който беше малко по-малко от две години след началото, бе, че всичко беше само страст и никакви чувства. На нас просто не ни пукаше. — Не би могло да им пука по-малко, спомни си Кейд. Бяха просто двама отегчени, напъхани в една къща. — Всичко се свеждаше до това. Нямаше друг мъж, нито друга жена. Нямаше разгорещени битки за пари, кариера, деца, мръсни чинии. Просто не ни пукаше. И когато съвсем престана да ни лука, станахме гадни. Тогава дойдоха адвокатите и стана още по-гадно. И после всичко свърши.