Когато заспа, той засънува. И когато сънуваше, сънуваше дракони, черна нощ и момиче със златни коси, което бе затворено във висока кула и плетеше сламена рогозка с втъкани големи сини диаманти.
А когато Бейли заспа, също засънува. И когато сънуваше, сънуваше светкавици и ужас, и бягане в тъмното, стиснала в ръцете си силата на боговете.
СЕДМА ГЛАВА
Въпреки че спа лошо, в седем Бейли се бе събудила и стана от леглото. Стигна до извода, че има някакъв вътрешен часовник, които я буди всеки ден в определено време, и не можа да реши дали това я прави досадна, или отговорна. Във всеки случай тя се облече, устоя на желанието да кривне по коридора и да надзърне в стаята на Кейд, и слезе долу да прави кафе.
Знаеше, че той й бе ядосан. Студен, тлеещ гняв, който нямаше представа как да разтопи и разсее. Докато се връщаха от Джорджтаун, не бе промълвил нито дума, и мълчанието бе натежало от гняв и — бе сигурна — объркани сексуални страсти.
Чудеше се дали някога е предизвиквала объркани сексуални страсти у някой мъж и й се искаше да не усеща това чисто женско удоволствие, че ги бе предизвикала у мъж като Кейд.
Ала освен това бързата смяна на настроенията му я объркваше и смущаваше. Чудеше се дали знае за човешката природа повече, отколкото за собственото си минало.
Чудеше се дали знае изобщо нещо за мъжките представители на човешката раса.
През цялото време ли се държаха мъжете по такъв необясним начин? И ако да, как се справяше една умна жена с това? Трябваше ли да бъде студена и сдържана, докато той се изясни? Или бе по-добре да се държи приятелски и непринудено, сякаш нищо не се е случило?
Сякаш не я бе целунал, все едно че би могъл да я погълне цялата. Сякаш не я бе докосвал, сякаш не бе движил ръцете си по тялото й, все едно че имаше това право, все едно че най-естественото нещо на света бе да превърне тялото й в трепереща маса от желания.
Отвори хладилника да извади мляко. Сега и нейното настроение прескочи от боязън към раздразнение. Откъде, по дяволите, можеше да знае как да се държи? Та тя изобщо нямаше представа дали някога преди е била целувана по този начин, дали някога се е чувствала по този начин, дали е желала по този начин. И трябваше ли покорно да върви накъдето я насочи Кейд, само защото бе объркана?
А ако я насочеше към леглото, трябваше ли да се хвърли в него?
О, не, нямаше такова намерение. Тя бе възрастна жена, способна сама да взема решения. Не беше глупава и не беше безпомощна. Нали бе успяла да си наеме детектив?
По дяволите.
Това, че нямаше модели за собственото си поведение, не означаваше, че не можеше да започне да ги създава сега. Нямаше да бъде слабохарактерна. Нямаше да бъде глупачка. Нямаше да бъде жертва.
Стовари кутията с мляко на масата и намръщено погледна през прозореца. Лошият късмет на Кейд бе, че го мярна да спи в хамака точно когато бе най-ядосана.
Не би дремал толкова спокойно, ако можеше да види как пламнаха очите й, ако можеше да я чуе как изръмжа.
Готова за битка, Бейли изскочи от къщата и закрачи през ливадата.
Раздруса силно хамака.
— За кой се мислиш ти?
— Моля? — Той се събуди рязко и, все още замаян от съня, се хвана за въжетата да запази равновесие. — Моля? Не помниш ли?
— Не ми се прави на умник. — Отново раздруса хамака, докато Кейд се опитваше да седне. — Аз сама вземам решения, сама си ръководя живота, такъв, какъвто е. Наех те да ми помогнеш да открия коя съм и какво ми се е случило. Не ти плащам да се мусиш, задето не скачам с теб в леглото, когато ти се прииска.
— Добре. — Той разтърка очи и най-после успя да се фокусира върху красивото и бясно лице, надвесено над него. — За какво, по дяволите, говориш? Аз не се муся, аз…
— Не ми казвай, че не се мусиш — сряза го тя. — И си спиш в задния двор като някой безделник.
— Това си е моят двор. — Неприятно му беше, че трябва да го напомни. Още по-неприятно му беше, че са го събудили със скандал, преди умът му да бе започнал да работи.
— Ще ме води на танци! — продължи Бейли и закрачи. — Ще се опитва да ме прелъсти на дансинга, а след това ще се цупи, защото…
— Да се цупя? — Това го жегна. — Слушай, миличка, аз никога през живота си не съм се цупил.
— Казах, че се цупеше, и не ме наричай миличка с този тон.
— Сега пък тонът ми не ти харесва. — Очите му опасно се присвиха. — Добре, да опитаме един чисто нов тон и да видим как… — Довърши с ругатня, защото тя преобърна хамака и Кейд се пльосна по корем. Първата й реакция бе да се сепне и веднага да понечи да се извини. Но отново се ядоса, вирна глава и се отдалечи. Той бе сигурен, че бе чул как костите му са изтракали. Ала бързо стана на крака и, макар и малко накуцвайки, успя да я хване, преди да бе стигнала до вратата. Завъртя я към себе си. — Каква муха ти е влязла…