— То идва на вълни. — Тя се опитваше да диша въпреки напрежението в дробовете си. — Когато хвана ножа… — Отново я обзе ужас.
— Изплаших те. Извинявай. — Той хвана ръцете й. — Нямаше да те нараня.
— Знам. — Бейли отново затвори очи и подложи лице на слънцето. — Имаше нож. Дълъг извит нож. Много е красив. Костената дръжка е гравирана. Виждала съм го… Може би съм го използвала.
— Къде си го виждала?
— Не знам. Имаше гласове, викове. Не чувам какво казват. То е като океан, само звук, рев, див звук. — Притисна ръце към ушите си, сякаш можеше да го заглуши. — После има кръв, навсякъде кръв. По целия под.
— Какъв под?
— Дебел мокет, сив мокет. Светкавиците продължават да блестят, ножът продължава да блести.
— Има ли прозорец? През прозореца ли виждаш светкавиците?
— Да, така мисля… Всичко стана тъмно и аз трябва да се махна. Да се скрия.
— Къде да се криеш?
— Мястото е малко, по-малко от стая, и ако той ме види, аз съм в капан. Той има нож. Виждам го, виждам ръката му върху дръжката. Толкова е близо, ако се обърне…
— Кажи ми за ръката — внимателно я прекъсна Кейд. — На какво прилича ръката, Бейли?
— Тъмно е, много е тъмно, но подскача светлина на фенерче. Едва не ме улавя. Той държи ножа и кокалчетата му са побелели. Върху тях има кръв. Върху пръстена.
Какъв пръстен, Бейли? — Очите му настойчиво се взираха в лицето й, ала гласът му оставаше спокоен. — На какво прилича пръстенът?
— Тежък златен пръстен. Жълто злато. Централният камък е рубин, кабюшон, от двете му страни има малки брилянти. Инициали. Т и С, стилизирано преплетени. Диамантите са почервенели от кръв. Толкова е близо, толкова близо, че ми мирише на кръв. Ако погледне надолу… Ако погледне надолу и ме види, ще ме убие. Ще ме нареже на парчета.
— Не те е намерил. — Кейд повече не можеше да търпи. Вдигна я и я прегърна. — Ти си избягала. Как успя да избягаш?
— Не знам. — Облекчението бе толкова голямо, ръцете на Кейд обвити около нея, слънцето, стоплящо гърба й, неговата буза, притисната към косите й, че й се доплака. — Не помня.
— Добре, това е достатъчно.
— Може би съм го убила. — Тя се отдръпна и го погледна. — Може би съм го застреляла с пистолета, който беше в чантата.
— Пистолетът беше напълно зареден.
— Може да съм го презаредила.
— Миличка, според моето професионално мнение ти не си знаела как да го презаредиш.
— Но ако аз…
— А ако си го застреляла… — Той я хвана за раменете и я раздруса. — Това е било, за да защитиш себе си. Той е бил въоръжен, ти си била уплашена, а и ми се струва, че той вече е убил някого. Каквото и да си направила, за да оцелееш, е било правилно.
Бейли се размърда и се загледа към парка, цветята, кичестите стари дървета, красивата ограда.
— Що за човек съм аз? Има съвсем реална вероятност да съм видяла как убиват някого. И не съм направила нищо, за да го предотвратя, за да помогна.
— Бъди разумна, Бейли. Какво си можела да направиш?
— Нещо — прошепна тя. — Не съм се обадила по телефона, не съм повикала полиция. Просто съм избягала.
— Ако не беше избягала, щеше да си мъртва. — От начина, по който Бейли трепна, Кейд разбра, че тонът му е бил рязък. Ала точно от това имаше нужда тя. — А сега си жива и малко по малко започваме да възстановяваме нещата. — Стана и закрачи наоколо, за да не се поддаде на желанието просто да я прегърне. — Ти си била в някаква сграда. В стая със сив мокет, вероятно с прозорец. Имало е кавга и някой е имал нож. Той го е използвал. Инициалите му може да са ТС. Преследвал те е и е било тъмно. Най-вероятно токът е спрял. В северозападната част на Вашингтон токът е спрял за два часа вечерта, преди да ме наемеш, значи знаем къде да търсим. Ти си познавала сградата достатъчно добре, за да знаеш къде да се скриеш. Бих казал, че там не ти е било непознато. Живяла си или си работила там. — Обърна се и видя, че Бейли го гледа внимателно. Бе стиснала здраво ръце в скута си. — Мога да проверя дали има съобщение за нападение с нож онази вечер, обаче прегледах вестниците и там няма нищо.
— Но вече са минали дни. Някой може да е намерил… Да е намерил труп, ако е имало.
— Не и ако това е било в частен дом или в служебна сграда, която се затваря за през празниците. Ако е имало и някой друг, ако е имало и други хора в сградата, когато се е случило, може да е съобщено. Ала предполагам, че си била сама. — Стомахът му се сви при мисълта, че Бейли е била сама в тъмното с убиеца. — Бурята започна чак в десет.
Звучеше логично и простото преминаване от теория към факти я успокояваше.
— Какво ще правим сега?
— Ще минем с кола през района, в който не е имало ток, като започнем от хотела, в който си се събудила.