— Не знам как съм стигнала до хотела, с такси или пеша.
— Може да си отишла пеша или с автобус или метро. Вече проверих такситата. Онази нощ никой не е карал до адрес в разстояние от три пресечки до хотела. Ще се движим от предположението, че си отишла дотам пеша, замаяна и прекалено потресена, за да се сетиш да се качиш на автобус. А тъй като метрото се движи само до полунощ, вероятно не си пътувала с метро.
Тя кимна и сведе поглед към ръцете си.
— Извинявай, че ти се развиках преди малко. Ти не го заслужаваш, след всичко, което си направил за мен.
— Заслужавах го. — Кейд пъхна ръце в джобовете си. — Не мога да приема да съм се цупил, но бих позволил думата „кисел“. — С удоволствие видя как Бейли вдигна глава и върху устните и трепна една от нейните колебливи усмивки.
— Предполагам, че и двамата бяхме кисели. Удари ли се, когато те съборих?
— Самочувствието ми известно време ще носи рани. Иначе не. — Наклони закачливо глава. — И не съм се опитвал да те съблазня на дансинга. Аз наистина те съблазних на дансинга.
Пулсът й прескочи. Той бе толкова невероятно страхотен, застанал под утринното слънце, с разрошена гъста тъмна коса, с грейнали трапчинки и арогантна усмивка. Никоя жена, помисли тя, не можеше да не го желае.
И бе сигурна, че Кейд го знае.
— Самочувствието ти изглежда в много добро състояние, наранено или не.
— Винаги можем да създадем такова впечатление.
Бейли успя да се усмихне:
— Радвам се, че вече не си ми сърдит. Не мисля, че понасям добре скандалите.
Той потърка лакътя си, където бе загубил няколко пласта кожа.
— Мисля, че добре се справи. Ще разчистя тук и после отиваме на разходка.
Имаше толкова различни видове сгради, мислеше Бейли, докато Кейд караше из града. Стари, нови, полусъборени и обновени. Високи административни сгради и ниски магазини.
Бе ли забелязвала някога града? Приведените каменни огради, дърветата по тротоарите. Бълващите пушек автобуси със скърцащи спирачки.
Винаги ли бе толкова влажно през юли? Винаги ли лятното небе беше толкова избледняло? И винаги ли цветята между статуите и по улиците бяха толкова красиви?
Бе ли пазарувала в някой от тези магазини, бе ли яла в някой от тези ресторанти?
От двете страни на улицата отново имаше дървета, високи и величествени, така че й се струваше, че се движат през някой парк, а не насред центъра на голям град.
— Сякаш виждам всичко за пръв път — промълви тя. — Извинявай.
— Няма значение. Нещо може или да ти прищрака, или да не ти прищрака.
Минаваха покрай изящни стари къщи от тухли и гранит, после още магазини, нови и модерни. Бейли издаде слаб звук и макар че самата тя почти не го усети, той го чу.
— Нещо да не ти прищрака?
— Този бутик, „Маргърит“. Не знам.
— Да хвърлим един поглед. — Кейд заобиколи, обърна и паркира пред стъпалата. — Всичко е затворено, обаче това не означава, че не можем да зяпаме витрините. — Пресегна се, отвори вратата й и излезе.
— Може просто да ми е харесала роклята на витрината — предположи Бейли.
Роклята бе красива, розова коприна с тънки ивици изкуствени диаманти. Към нея имаше миниатюрна сребриста чантичка и обувки с невъзможно високи токчета.
Начинът, по който тя се усмихна, накара Кейд да съжали, че магазинът не бе отворен, за да й я купи.
— Тя е в твоя стил.
— Не знам. — Бейли опря ръце на стъклото и се вгледа през него, само заради удоволствието да вижда красиви неща. — Много красив костюм от син лен. О, а онази червена рокля е просто великолепна. Би ме накарала да се чувствам могъща и изискана. Наистина би трябвало да започна да нося по-ярки цветове, ала винаги съм предпочитала пастелните.
„Опитай зеления, Бейли. Ефектен е. Няма нищо по-досадно от жена, която се страхува от дрехите.“
„Колко време трябва да вися тук, докато вие двете се забавлявате с рокли? Умирам от глад.“
„Ох, престани да хленчиш. Ти не си щастлива, ако не ядеш или не си купуваш нови джинси. Бейли, не това скучно бежово. Зеленото. Повярвай ми.“
— Тя ме склони — прошепна Бейли. — Купих зеления костюм. Тя беше права. Винаги е права.
— Кой е прав, Бейли? — Той не посмя да я докосне, защото се страхуваше, че дори окуражителна ръка върху рамото й би я сепнала. — Емджей ли?
— Не, не, не Емджей. Тя е раздразнителна, избухлива, мрази да си губи времето. Пазаруването е такава загуба на време. — О, как я болеше главата. Всеки момент щеше да се пръсне, просто да се отскубне от раменете й. Но по-голяма бе нуждата да стигне до този отговор. Започна да й се повдига и се обля в пот от усилието да овладее гаденето. — Грейс — изтръгна се от устните й. — Грейс — повтори тя и коленете й се огънаха. — Тя се казва Грейс. Грейс и Емджей. — От очите й избликнаха сълзи, затъркаляха се по бузите и Бейли обви ръце около врата на Кейд. — Аз съм била тук. Била съм в този магазин. Тук си купих един зелен костюм. Спомням си.