— Добре. Хубава работа свърши, Бейли. — Той бързо я завъртя.
— Да, ала това е всичко. — Тя притисна ръка към слепоочието си, зад което пулсираше болката. — Това е всичко, което помня. Просто че съм била тук с тях, че съм си купила костюм. Толкова е глупаво. Защо трябва да помня, че съм си купила костюм?
— Ти си спомни хората. — Кейд я погали по главата. Почти чувстваше бушуващата вътре болка. — Те са важни за теб. Това е един момент, който сте споделили, момент, в който си била щастлива.
— Но аз не мога да си ги спомня. Не истински. Помня само чувството.
— Започваш да си спомняш. — Той притисна длан към челото й и я поведе обратно към колата. — И вече много бързо. — Настани я на седалката и сам закопча предпазния й колан. — Това е болезнено.
— Няма значение. Аз трябва да разбера.
— За мен има значение. Ще вземем нещо за главоболие и ще хапнем. После ще започнем отново.
Възраженията не го разколебаваха. Бейли трябваше да признае, че борбата с Кейд и с ослепителното главоболие бе обречена на неуспех. Тя го остави да я настани в леглото и послушно изпи аспирина, който й даде. Затвори очи, както й каза, после ги отвори отново, когато й донесе купичка с пилешка супа.
— От консерва е — съобщи той, докато наместваше възглавниците зад главата й. — Ала би трябвало да свърши работа.
— Мога да ям и в кухнята, Кейд. Имам главоболие, не рак. И вече почти ми мина.
— След малко ще те измъча още повече. Поглези се, докато можеш.
— Добре. — Бейли опита супата. — Чудесна е. Добавил си мащерка.
— За малко френски привкус.
Усмивката й угасна.
— Париж… Нещо за Париж. — Опита се да се съсредоточи и главоболието отново я връхлетя.
— Остави го засега. — Той седна до нея. — Според мен твоето подсъзнание ти показва, че още не си съвсем готова да си спомниш. Малко по малко.
— Сигурно така ще трябва. — Тя отново се усмихна. — Искаш ли малко супа?
— Като спомена за това… — Кейд се наведе напред и, без да откъсва очи от нейните, й позволи да му даде в устата. — Не е толкова зле.
Бейли лапна още една лъжица и усети неговия вкус. Бе прекрасно.
— Колкото си сръчен в кухнята, изненадана съм, че жена ти те е пуснала да си отидеш.
— Бившата ми жена. Освен това имахме готвачка. — А-ха. — Тя отново му подаде. — Чудех се как да те попитам нещо, без да изглежда грубо. Той прибра косата й зад ухото.
— Просто попитай.
— Ами, тази прекрасна къща, антиките, скъпата спортна кола… После твоят офис.
Устните му трепнаха в усмивка.
— Какво му има на моя офис?
— Е, нищо, което не може да се оправи с един булдозер и една строителна бригада. Просто не се връзва с останалото.
— Държа работата, с която се занимавам, да се самоиздържа, а този офис е горе-долу всичко, което тя засега може да си позволи. От работата си като детектив мога да си плащам сметките и ми остава още съвсем малко. Иначе се въргалям в пари. — Очите му се смееха. — Ако това питаш.
— Мисля, че това беше. Значи си богат.
— Зависи какво наричаш богат и дали имаш предвид мен лично, или цялото семейство. Търговски центрове, недвижими имоти, такива неща. Много лекари, адвокати и банкери в продължение на векове. А аз, аз съм…
— Черната овца — довърши Бейли вместо него, възхитена, че бе точно такъв. — Ти не си искал да влезеш в семейния бизнес. Не си искал да станеш лекар, адвокат или банкер.
— Не, аз искам да съм Сам Спейд. Тя доволно се разсмя:
— „Малтийския сокол“. Радвам се, че не си станал банкер.
— Аз също. — Кейд хвана ръката, която бе опряла до бузата му, притисна я към устните си и я усети как потръпна в отговор.
— Радвам се, че намерих името ти в телефонния указател. — Гласът й стана по-дълбок. — Радвам се, че намерих теб.
— Аз също. — Той взе таблата, която лежеше между тях, и я остави настрани. И да бе сляп, помисли Кейд, не би могъл да не разбере какво има в очите й в момента. И сърцето му трепна. — Сега бих могъл да изляза и да те оставя сама. — Обрисува с пръст ключицата й и спря на шията, където една вена бясно пулсираше. — Не е това, което искам да направя.
Решението бе нейно, Бейли знаеше. Изборът бе неин.
— Аз също не искам това. — Когато той улови с две ръце лицето й, тя затвори очи. — Кейд, аз може да съм направила нещо ужасно.
Устните му спряха на сантиметър от нейните.