Искаше да се изкатери на покрива и да крещи от радост.
Понеже не бе сигурен, че някое от тези неща би подхождало на ситуацията, Кейд внимателно опипа почвата.
— Бейли?
— Х-м-м-м?
— Ъ-ъ… Според моето професионално мнение като лицензиран детектив, смятам, че е изключително малко вероятно ти да си омъжена. — Усети я как се разтресе от безмълвен смях и вдигна глава да й се усмихне: — Ще го запиша в доклада си.
— Направи го.
Отметна косата от бузата й.
— Заболя ли те? Извинявай. Никога не съм мислил…
— Не. — Тя стисна ръката му. — Не ме заболя. Аз съм щастлива, зашеметена. Освободена. — Въздъхна. — И аз никога не съм мислила. Бих казала, че и двамата сме изненадани. — Изведнъж стана нервна. — Не си ли… Разочарован? Ако ти…
— Съсипан съм. Наистина се надявах да си омъжена и да имаш шест деца. Всъщност, обичам да правя любов само с омъжени жени.
— Не, имах предвид… Беше ли… Бях ли аз… Всичко ли беше наред?
— Бейли! — засмя се той и се обърна, така че да намести главата й на гърдите си. — Ти си съвършена. Абсолютно, напълно съвършена. Аз те обичам. — Тя замръзна и бузата й остана притисната към сърцето му. — Знам, че те обичам — каза Кейд тихо. — Знам го от момента, в който те видях.
Сега й се доплака, защото това бе всичко, което искаше да чуе, и нещо, което не можеше да приеме.
— Ти не ме познаваш.
— Ти мен също.
Бейли вдигна глава и яростно я заклати.
— Точно там е работата. Шегите не променят истината.
— Ето ти тогава истината. — Той седна и здраво хвана раменете й. — Аз съм влюбен в теб. Влюбен съм в жената, която държа в момента в ръцете си. Ти си точно това, което искам, от което имам нужда. И, миличка… — Целуна я леко. — Аз ще те задържа.
— Знаеш, че не е толкова просто.
— Не искам нещо просто. — Кейд хвана ръцете й. — Искам да се омъжиш за мен.
— Това е невъзможно. — Тя панически се опита да издърпа ръцете си, но той спокойно ги стисна и не ги пусна. — Знаеш, че е невъзможно. Аз не знам откъде идвам, какво съм направила. Запознах се с теб преди три дни.
— Всичко това е разумно, или би било, с изключение на едно нещо. — Привлече я към себе си и с една целувка прати разума по дяволите.
— Не го прави. — Разкъсана на парчета, Бейли обви ръце около врата му и силно го прегърна. — Не прави това, Кейд. Какъвто и да е бил животът ми, в момента е пълна каша. Аз имам нужда да намеря отговорите.
— Ще ги намерим. Обещавам ти. Ала има един отговор, който искам сега от теб. — Отдръпна главата й. Бе очаквал сълзите, знаеше, че те ще светят в очите й и ще ги превръщат в тъмно злато. — Кажи ми, че ме обичаш или че не ме обичаш.
— Не мога…
— Само един въпрос — прошепна той. — Не ти трябва утре, за да отговориш на него.
Не, не й трябваше нищо, освен собственото й сърце.
— Не мога да ти кажа, че не те обичам, защото не мога да те лъжа. — Тя поклати глава и притисна пръсти към устните му, преди да бе проговорил. — Няма да ти кажа, че те обичам, защото няма да е честно. Това е отговор, който трябва да почака, докато знам другите отговори. Докато знам коя е жената, която ще ти го каже. Дай ми време.
Щеше да й даде време, помисли Кейд, когато главата й отново се сгуши в рамото му. Защото, каквото и да намереха от другата страна на нейното минало, нищо и никой нямаше да я вземе от него.
Кейд обичаше да казва, че стигането до решение е въпрос само на изкачване на последователни стъпала. Бейли се чудеше колко още остават. Имаше чувството, че този ден бе изкачила една много висока стълба, и когато стигна до площадката, бе точно толкова объркана, колкото и преди.
Това не бе съвсем вярно, каза си тя, като се разположи до кухненската маса с бележник и молив. Дори желанието да направи списък на това, които знае, показваше, че бе организиран човек и обича да разглежда нещата в черно и бяло.
Коя беше Бейли?
Жена, която обикновено става от сън по едно и също време. Дали това я правеше скучна и предсказуема, или отговорна? Тя обичаше черно силно кафе, пържени яйца и средно опечени пържоли. Доста обикновени вкусове.
Тялото й бе стегнато, без да е особено мускулесто, и нямаше следи от слънчев загар. Значи не бе маниак на тема фитнес и не издигаше в култ слънцето. Може би работеше на закрито.
Което означаваше, помисли Бейли и се поусмихна наум, че не бе дървосекач или спасител на плажа.
Пишеше с дясната ръка, имаше кафяви очи и руса коса, и бе почти сигурна, че цветът на косата й бе естествен или близък до естествения.