Выбрать главу

Знаеше много неща за скъпоценните камъни, което можеше да означава, че за нея те са хоби, професия или просто нещо, което обича да носи. Притежаваше диамант, който струваше цяло състояние и го бе или откраднала, или купила — доста невероятно според нея — или бе попаднал по някаква случайност в ръцете й.

Бе станала свидетел на насилие, може би убийство, и бе избягала.

Тъй като от този факт слепоочията й отново започнаха да пулсират, тя го прескочи.

Тананикаше си класическа музика под душа и обичаше да гледа по телевизията класически черно-бели филми. И не можеше да разбере какво говори това за характера или произхода и.

Обичаше хубави дрехи и добри тъкани и избягваше ярките цветове, освен когато я насилеха.

Притесняваше я, че може да е суетна и лекомислена. Но имаше поне две приятелки, с които бе споделила част от живота си. Грейс и Емджей. Емджей и Грейс. Бейли отново и отново пишеше имената им в бележника си с надеждата, че самото повторение можеше да разпали нова искрица.

Те имаха голямо значение за нея, чувстваше го. Страхуваше се за тях и не знаеше защо. Съзнанието й може да бе празно, ала сърцето й казваше, че за нея те са много важни, по-близки от всеки друг на света.

Но се страхуваше да се довери на сърцето си. Нямаше любим. Не бе имало никой, когото достатъчно да е харесвала или който достатъчно да я е харесвал, за да стигнат до интимност. Може би в живота, който бе водила, е била прекалено разсъдлива, прекалено придирчива и нетърпима към слабостите на другите, прекалено погълната от себе си, за да приеме мъж в леглото си.

А може би е била прекалено обикновена, прекалено скучна, прекалено нежелана, за да я приеме мъж в своето легло. Във всеки случай, сега имаше любим. Защо самото любене не й се бе сторило непознато или плашещо, както й се струваше, че би трябвало? Да се люби с Кейд бе толкова естествено, колкото и да диша. Естествено, вълнуващо и съвършено. Той й бе казал, че я обича, ала как можеше да му вярва? Кейд познаваше само една малка част от нея, само част от цялото. Когато паметта й се възстановеше, той можеше да открие, че тя бе точно от типа жени, каквито не харесва.

Не, нямаше да го обвързва с това, което бе казал на тази Бейли, преди да бе опознала цялата жена.

А нейните чувства? Позасмя се и остави молива настрани. Бе привлечена моментално към него, повярва му напълно в момента, в който Кейд хвана ръката й. И се влюби в него, докато го гледаше как стои в кухнята и чупи кафяви яйца в бяла купа.

Но в този случай не можеше да вярва и на собственото си сърце. Колкото по-близо стигаха до намирането на истината, толкова повече се приближаваше времето, когато можеха да се отвърнат един от друг и да се отдалечат в различни посоки.

Колкото и да й се искаше, не можеха да оставят брезентовата чанта и съдържанието й в сейфа, да забравят за съществуването й и просто да си живеят живота.

— Забравила си някои неща.

Тя се обърна стреснато и се вгледа в лицето му. Колко ли време бе стоял зад гърба й и бе чел нейните бележки, докато Бейли мислеше за него?

— Мислех, че може да помогне, ако запиша какво знам.

— Това винаги е добра идея. — Той отиде до хладилника, взе си една бира, а на нея наля чаша чай с лед.

Тя сплете ръце в скута си. Чувстваше се глупаво и неловко. Наистина ли преди един час се бяха търкаляли голи по обляното в слънце легло? Как можеше човек да се справи с такава интимност в една миниатюрна кухня над студени напитки и загадки?

Кейд изглежда нямаше такива проблеми. Той седна срещу нея, вдигна крака на един празен стол и грабна бележника.

— Ти си човек, който много се тревожи.

— Така ли?

— Разбира се. — Отгърна една страница и започна нов списък. — Точно в момента например се тревожиш. Какво да кажеш на този мъж, след като вече сте любовници? След като вече знаеш, че той е лудо влюбен в теб и иска да прекара остатъка от живота си с теб?

— Кейд…

— Просто излагам фактите. — И си мислеше, че ако ги излага достатъчно често, Бейли постепенно ще ги приеме. — Сексът беше страхотен и беше приятно. Значи се тревожиш и за това. Защо си позволила на този човек, когото познаваш от три дни, да те заведе в леглото си, след като не си позволявала на никой друг мъж да се приближи толкова до теб? — Очите му светнаха. — Отговорът е елементарен. Ти си точно толкова лудо влюбена в мен, обаче те е страх да си го признаеш.

Тя взе чашата и разхлади гърлото си.

— Страхлива ли съм?

— Не, Бейли, не си страхлива, ала непрекъснато се безпокоиш дали не си. Ти си шампион по безпокойствата. И, струва ми се, си жена, която много малко цени силата си и много малко търпи слабостите си. Самокритична. — Записа и това, докато тя се мръщеше към думите на страницата.