Знаеше много неща за скъпоценните камъни, което можеше да означава, че за нея те са хоби, професия или просто нещо, което обича да носи. Притежаваше диамант, който струваше цяло състояние и го бе или откраднала, или купила — доста невероятно според нея — или бе попаднал по някаква случайност в ръцете й.
Бе станала свидетел на насилие, може би убийство, и бе избягала.
Тъй като от този факт слепоочията й отново започнаха да пулсират, тя го прескочи.
Тананикаше си класическа музика под душа и обичаше да гледа по телевизията класически черно-бели филми. И не можеше да разбере какво говори това за характера или произхода и.
Обичаше хубави дрехи и добри тъкани и избягваше ярките цветове, освен когато я насилеха.
Притесняваше я, че може да е суетна и лекомислена. Но имаше поне две приятелки, с които бе споделила част от живота си. Грейс и Емджей. Емджей и Грейс. Бейли отново и отново пишеше имената им в бележника си с надеждата, че самото повторение можеше да разпали нова искрица.
Те имаха голямо значение за нея, чувстваше го. Страхуваше се за тях и не знаеше защо. Съзнанието й може да бе празно, ала сърцето й казваше, че за нея те са много важни, по-близки от всеки друг на света.
Но се страхуваше да се довери на сърцето си. Нямаше любим. Не бе имало никой, когото достатъчно да е харесвала или който достатъчно да я е харесвал, за да стигнат до интимност. Може би в живота, който бе водила, е била прекалено разсъдлива, прекалено придирчива и нетърпима към слабостите на другите, прекалено погълната от себе си, за да приеме мъж в леглото си.
А може би е била прекалено обикновена, прекалено скучна, прекалено нежелана, за да я приеме мъж в своето легло. Във всеки случай, сега имаше любим. Защо самото любене не й се бе сторило непознато или плашещо, както й се струваше, че би трябвало? Да се люби с Кейд бе толкова естествено, колкото и да диша. Естествено, вълнуващо и съвършено. Той й бе казал, че я обича, ала как можеше да му вярва? Кейд познаваше само една малка част от нея, само част от цялото. Когато паметта й се възстановеше, той можеше да открие, че тя бе точно от типа жени, каквито не харесва.
Не, нямаше да го обвързва с това, което бе казал на тази Бейли, преди да бе опознала цялата жена.
А нейните чувства? Позасмя се и остави молива настрани. Бе привлечена моментално към него, повярва му напълно в момента, в който Кейд хвана ръката й. И се влюби в него, докато го гледаше как стои в кухнята и чупи кафяви яйца в бяла купа.
Но в този случай не можеше да вярва и на собственото си сърце. Колкото по-близо стигаха до намирането на истината, толкова повече се приближаваше времето, когато можеха да се отвърнат един от друг и да се отдалечат в различни посоки.
Колкото и да й се искаше, не можеха да оставят брезентовата чанта и съдържанието й в сейфа, да забравят за съществуването й и просто да си живеят живота.
— Забравила си някои неща.
Тя се обърна стреснато и се вгледа в лицето му. Колко ли време бе стоял зад гърба й и бе чел нейните бележки, докато Бейли мислеше за него?
— Мислех, че може да помогне, ако запиша какво знам.
— Това винаги е добра идея. — Той отиде до хладилника, взе си една бира, а на нея наля чаша чай с лед.
Тя сплете ръце в скута си. Чувстваше се глупаво и неловко. Наистина ли преди един час се бяха търкаляли голи по обляното в слънце легло? Как можеше човек да се справи с такава интимност в една миниатюрна кухня над студени напитки и загадки?
Кейд изглежда нямаше такива проблеми. Той седна срещу нея, вдигна крака на един празен стол и грабна бележника.
— Ти си човек, който много се тревожи.
— Така ли?
— Разбира се. — Отгърна една страница и започна нов списък. — Точно в момента например се тревожиш. Какво да кажеш на този мъж, след като вече сте любовници? След като вече знаеш, че той е лудо влюбен в теб и иска да прекара остатъка от живота си с теб?
— Кейд…
— Просто излагам фактите. — И си мислеше, че ако ги излага достатъчно често, Бейли постепенно ще ги приеме. — Сексът беше страхотен и беше приятно. Значи се тревожиш и за това. Защо си позволила на този човек, когото познаваш от три дни, да те заведе в леглото си, след като не си позволявала на никой друг мъж да се приближи толкова до теб? — Очите му светнаха. — Отговорът е елементарен. Ти си точно толкова лудо влюбена в мен, обаче те е страх да си го признаеш.
Тя взе чашата и разхлади гърлото си.
— Страхлива ли съм?
— Не, Бейли, не си страхлива, ала непрекъснато се безпокоиш дали не си. Ти си шампион по безпокойствата. И, струва ми се, си жена, която много малко цени силата си и много малко търпи слабостите си. Самокритична. — Записа и това, докато тя се мръщеше към думите на страницата.