— Не ми се струва, че правим достатъчно.
— Миличка, постигнали сме голям напредък за кратко време.
— Прав си. — Бейли стана и отиде до прозореца. Един дрозд изливаше сърцето си, кацнал на кленовото дърво. — Дори не мога да ти кажа колко съм ти благодарна.
— Ще ти направя сметката за професионалните услуги — отсече Кейд. — А за останалото не искам благодарност.
— Аз трябва да ти я дам, независимо дали ще я приемеш, или не. Ти направи това поносимо, дори нещо повече. Не знам колко пъти ме накара да се усмихна или да се засмея или просто за малко да забравя всичко. Сигурно бих полудяла без теб.
— Аз съм до теб, Бейли. Няма да можеш да се отървеш от мен.
— Ти си свикнал да получаваш това, което искаш. Чудя се аз дали съм такава. Имам чувството, че не.
— Това е нещо, което можеш да промениш.
Бе прав. Това бе въпрос на търпение, упоритост, самообладание. И може би въпрос да се искат правилните неща. Тя искаше него, искаше да мисли, че един ден ще може да стои тук и да слуша лятната песен на дрозда, докато Кейд дреме в хамака. Това можеше да бъде тяхната къща, а не неговата. Техният живот. Тяхното семейство.
Ако това бе правилно, Бейли можеше да упорства.
— Ще ти обещая нещо. — Поддавайки се на импулса, се обърна към него и си позволи да бъде безразсъдна. Той бе точно това, което тя искаше, както бе седнал с прокъсаните на коленете джинси, бос, с малко прекалено дълга коса. — Ако, когато това свърши, когато са направени всички стъпки, всички парчета са на място, за да покажат цялото… Ако аз мога и ти все още ме искаш, ще се омъжа за теб.
Сърцето му изпърха в гърдите, гърлото му се сви от емоции. Той много внимателно остави бутилката и стана.
— Кажи ми, че ме обичаш.
Думите бяха там, в сърцето й, молеха да бъдат произнесени. Но Бейли поклати глава:
— Когато всичко свърши и ти знаеш всичко. Ако все още ме искаш.
— Това обещание не ме устройва. Никакви уговорки, Бейли. Никакви „когато“ и „ако“. Само ти.
— Това е всичко, което мога да ти дам. Всичко, което имам.
— Във вторник можем да отидем в Мериленд, да си извадим разрешително. Да се оженим до няколко дни.
Представяше си го — те двамата, пияни от любов, вдигат посред нощ някакъв сънлив мирови съдия от леглото. Хванати за ръце се заклеват в средата на хола, докато старото жълто куче спи върху плетената рогозка, а жената на съдията свири на пиано.
И когато сложи пръстена на нейния пръст и почувства как тя слага своя пръстен на неговия пръст, това ще е връзката, която ще ги обедини.
— В Мериленд не се искат изследвания на кръв — продължи Кейд. — Само попълваш няколко формуляра, и готово.
Говореше сериозно. Бейли с изумление видя в зелените му очи, че той вярва във всяка дума, която казва. Би я приел точно такава, каквато бе. Би я обичал точно такава.
Как можеше да му го позволи?
— И какво име ще напиша във формуляра?
— Няма значение. После ще имаш моето име. — Хвана я за раменете и я привлече към себе си. През целия му живот не бе имало друг човек, от когото толкова да се бе нуждаел. — Вземи моето име.
Просто го вземи, помисли тя, когато устните му покриха нейните. Вземи това, което ти се предлага — любовта, сигурността, обещанието. Остави миналото такова, каквото е, остави бъдещето да се носи по течението, и улови момента.
— Знаеш, че не би било правилно. — Бейли притисна буза към неговата. — Ти не по-малко от мен имаш нуждата да знаеш.
Може и да бе вярно. Колкото и да му харесваха тези фантазии за създаването на фалшива самоличност на Бейли, това не бе разрешението, от което който и да било от тях имаше нужда.
— Може да е забавно. — Кейд се опита да разведри настроението. — Като репетиция за истинското събитие. — Отново я привлече на една ръка разстояние и се вгледа в лицето й. Нежно. Разтревожено. Прекрасно. — Искаш портокалови цветчета? Бяла рокля и органова музика?
Тъй като сърцето й въздъхна при този образ, тя се насили да се усмихне:
— Мисля, че може и да искам. Май съм традиционалист.
— Тогава би трябвало да ти купя традиционен пръстен с диамант.
— Кейд…
— Просто размишлявах — прошепна той и вдигна лявата й ръка. — Не, колкото и традиционна да е душата ти, вкусът ти за бижута е уникален. Ще намерим нещо, което да му подхожда. Ала вероятно ще трябва да те запозная със семейството си. — Вдигна очи към нейните и се засмя:
— Господ да ти е на помощ.
Това е просто игра, помисли Бейли. Просто на ужким. Отвърна на усмивката му.
— С удоволствие бих се запознала със семейството ти. Искам да видя как Камила танцува с балетна рокля.