— Ако минеш през всичко това и все още искаш да се омъжиш за мен, ще знам, че си безнадеждно влюбена в мен. Те ще те подложат на кръстосан разпит, миличка. Много изискан, възпитан кръстосан разпит. В кое училище си учила, с какво се занимава баща ти, бридж ли играе майка ти, или тенис? И, между другото, на какви клубове си член, и не сме ли се срещали случайно на пистата в Сен Мориц миналия сезон?
Вместо да я направи нещастна, това я накара да се засмее:
— Значи по-добре да открия отговорите.
— Аз обичам да измислям отговори. На празненството по случай десетгодишния юбилей на Мъфи доведох една полицайка. Нямаше как да не я доведа. Казахме на всички, че тя е племенница на италианския министър-председател, учила в швейцарски пансион, и иска да получи диплома във Вашингтон. Тя вдигна вежди:
— О, наистина ли?
— Те всички само дето не се направиха на палячовци пред нея. Нищо общо с реакцията, която щяхме да постигнем, ако бяхме казали истината.
— Която беше?
— Беше униформен полицай, израснала в италианския квартал на Ню Йорк и прехвърлена във Вашингтон след развода с бившия си съпруг, който бе имал пицария близо до Бродуей.
— Хубава ли беше?
— Разбира се — усмихна се Кейд широко. — Страхотна. После имаше една певица, която…
— Не мисля, че искам да знам. — Бейли се обърна на другата страна, взе празната си чаша и старателно започна да я плакне. — Предполагам, че си ходил с много жени.
— Зависи какво според теб значи „много“. Вероятно бих могъл да направя списък с имената им, възрастта, описанието и последния известен адрес. Искаш ли да го напечаташ?
— Не.
Той доволно зарови нос в шията й.
— Само една жена съм молил да се омъжи за мен.
— Две — поправи го тя и остави блестящата вече чаша на плота.
— Една. На Карла не съм предлагал. Просто се получи някак от само себе си. А сега тя е щастливо омъжена, поне доколкото знам, за корпоративен адвокат, и е горда майка на момиченце на име Евгения. Така че това не се брои.
Бейли прехапа устни.
— Ти не искаше ли деца?
— Исках. И още искам. — Кейд я обърна към себе си и нежно я целуна. — Обаче никое от нашите деца няма да се казва Евгения. А сега какво ще кажеш да отидем на вечеря, на някое спокойно място, където ще можем да се целуваме на масата? После може да гледаме фойерверките.
— Малко е рано за вечеря.
— Затова казах, че трябва да помислим. — Грабна я на ръце. — Първо трябва да се качим горе и отново да правим любов.
Пулсът й с удоволствие прескочи и тя обви ръце около шията му.
— Трябва ли?
— Да убием времето. Освен ако предпочиташ да играем карти.
Бейли със смях обсипа с целувки врата му.
— Е, ако това са единствените ми възможности…
— Знаеш ли какво ще ти кажа, можем да играем на гол покер. Може и двамата да лъжем и по този начин… По дяволите. — Бе изкачил половината стълби и вече порядъчно възбуден, когато на вратата се позвъни. — Запомни докъде бяхме стигнали, а? — Остави я и отиде да отвори. Един поглед през страничното армирано стъкло го накара да простене. — В най-подходящия момент, както винаги. — С ръка на дръжката се обърна към Бейли: — Миличка, жената от другата страна на вратата е майка ми. Спомням си, че беше проявила някакъв слаб интерес да се запознаеш със семейството ми, но ти давам този шанс, защото те обичам, наистина. Затова те съветвам да избягаш, да се скриеш и да не поглеждаш назад.
Нервите й се опънаха, ала тя изправи рамене.
— Престани да се правиш на глупак и отвори вратата.
— Добре, но съм те предупредил. — Той се овладя и отвори с широка приветлива усмивка. — Здравей, майко. — Както се очакваше от него, я целуна по гладката буза. — Каква приятна изненада.
— Нямаше да има нужда да те изненадвам, ако беше отговорил на обажданията ми — заяви Лиона Парис и влезе.
Тя бе потресаваща жена, помисли Бейли. Разбира се, след като имаше три пораснали деца и няколко внуци, трябва да беше поне на петдесет. Би могла да мине за тридесет и петгодишна.
Косата й бе пищна, кестенява със златисти кичури, подредена в идеален кок, който допълваше опънатото й млечнобяло лице със студени зелени очи, прав нос и нацупени устни. Бе облечена в елегантен костюм в бронзови оттенъци, втален на тънкия й кръст.
Топазите на обиците й бяха с остеняване тип каре, големи колкото женски палец, и веднага спечелиха възхищението на Бейли.
— Бях зает — започна Кейд. — Имам два случая и някои лични ангажименти.
— Изобщо не искам да слушам за твоите случаи, както ти ги наричаш. — Лиона остави кожената си чанта на масичката в коридора. — И каквито и да са личните ти ангажименти, това не е никакво оправдание да пренебрегваш семейните си задължения. Постави ме в много неудобно положение пред Памела. Трябваше да измислям оправдания.