— Нямаше да трябва да измисляш извинения, ако не беше уговорила тази среща. — Той усети как старият спор напира в него и едва се сдържа да не падне в познатия капан. — Извинявай, че съм те поставил в неловко положение. Искаш ли кафе?
— Това, което искам, Кейд, е обяснение. На градинското увеселение на Мъфи вчера, на което ти също не дойде, Роналд ми разказа някаква безумна история, че си сгоден за жена, за която никога не съм чувала, роднина на принцесата на Уелс.
— Бейли. — Тъй като почти бе забравил за нея, Кейд се обърна с извинителна усмивка и протегна ръка: — Бейли, ела да се запознаеш с майка ми.
О, мили Боже! Това бе единственото, което можа да помисли Бейли, докато слизаше по стълбите.
— Лиона Парис, моята годеница Бейли.
— Госпожо Парис — произнесе Бейли с леко треперещ глас и протегна ръка. — Много се радвам да се запознаем. Кейд толкова ми е говорил за вас.
— Наистина ли? — Красива, определено, помисли Лиона. Добре поддържана, макар и малко скромно облечена.
— Боя се, че за вас той практически нищо не ми е говорил. Струва ми се, че не чух пълното ви име.
— Бейли е в Щатите едва от няколко месеца — намеси се Кейд весело. — Пазех я за себе си. — Обви собственически ръка около раменете на Бейли. — Имахме вихрен флирт, нали, миличка?
— Да — съгласи се Бейли с половин уста. — Вихрен. Може и така да се каже.
— И вие сте бижутериен дизайнер. — Прекрасни пръстени, забеляза Лиона. Уникални и красиви. — Далечна братовчедка на принцесата на Уелс.
— Бейли не обича да споменава имена — прекъсна я бързо Кейд. — Миличка, може би трябва да завъртиш тези телефони. Спомни си часовата разлика с Лондон.
— Къде се запознахте? — настоя Лиона.
Бейли отвори уста, като се помъчи да си спомни дали бяха стигнали до тази част в лъжата пред Роналд.
— Всъщност…
— В Смитсъновия институт — обясни Кейд. — Пред диаманта Хоуп. Аз разследвах един случай, а Бейли нахвърляше проекти. Изглеждаше толкова съсредоточена и артистична. Отне ми двадесет минути бързо говорене и ходене подире й… Помниш ли как заплашваше да повикаш охраната, миличка? Ала накрая я убедих да пие едно кафе с мен. А като заговорихме за кафе…
— Това е просто глупаво — прекъсна го Бейли. — Абсолютно глупаво. Кейд, това е майка ти и аз няма да го търпя.
— Обърна се и погледна Лиона в очите. — Не сме се запознали в Смитсъновия институт и принцесата на Уелс не е моя братовчедка. Поне аз сериозно се съмнявам в това. Запознахме се с Кейд в петък сутринта, когато аз влязох в неговия офис, за да го наема. Трябваше ми частен детектив, защото имам амнезия, син диамант и повече от един милион долара в налични.
Лиона изчака десет кънтящи секунди, през които потропваше с крак. После сви устни.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Е, както виждам, никой от вас няма намерение да ми каже простата истина. След като и двамата предпочитате да говорите измислици, мога само да предположа, че идеално си подхождате. — Грабна чантата си и тръгна към вратата. Всяка нейна стъпка бе изпълнена с възмутено достойнство. — Кейд, чакам да те чуя, когато благоволиш да ми кажеш простата истина.
Бейли просто зяпна, а Кейд се захили като идиот към вратата, която майка му за тръшна зад себе си.
— Не разбирам. Аз й казах истината.
— Сега вече разбирам какво значи изразът „Истината ще те направи свободен“. — Той гръмогласно се разсмя и я грабна в прегръдките си. — Тя е толкова ядосана, че цяла седмица ще ме остави на мира. Може би две. — Ентусиазирано я целуна и тръгна по стълбите. — Луд съм по теб. Кой би помислил, че като и се каже истината, ще ми се махне от главата? — Все още засмян я занесе в спалнята и я пусна на леглото. — Трябва да празнуваме. Имам студено шампанско. Пак ще те напия.
Бейли отметна косите от лицето си и седна.
— Кейд, това е майка ти. Срамота е.
— Не, това е чувство за самосъхранение. — Той се наведе и звучно я целуна. — Миличка, сега вече и двамата сме черни овце. Не мога да ти кажа колко по-забавно ще ми бъде. — Тръгна към вратата.
— Не мисля, че бих искала да съм черна овца — извика тя след него.
— Късно е. — Смехът му отекна зад гърба му.
Наистина отидоха на вечеря. Но се задоволиха с кюфтета на скара и пържени картофи на селски панаир в Мериленд. Отначало Кейд мислеше да отидат в романтичен малък ресторант, после да си пробиват път през тълпите в центъра, за да гледат фойерверките. Ала след това го озари вдъхновението. Виенски колела и стрелбища. Жива музика, въртящи се светлини, светулки в полето наблизо и като връх на всичко фойерверки.