Това, реши той, бе идеално като за първа среща. Когато й го каза, докато се бе вкопчила в него със замрял в гърлото писък в бясно носещата се въртележка, тя се засмя и стисна здраво очи.
Кейд искаше да опита всичко и я влачеше от увеселение към увеселение, нетърпелив като децата, дърпащи ръцете на отстъпчивите си родители. Бейли бе въртяна, друсана, разклащана, преобръщана, докато й се зави свят и стомахът й се разбунтува.
После той вдигна лицето й нагоре да го огледа и заяви, че след като още не е станала зелена, могат да повторят всичко отначало. Така и сториха.
— А сега заслужаваш награда — реши Кейд, когато тя със залитане слезе от блъскащите се колички.
— Не искам повече захарен памук, моля те.
— Повече си мислех за един слон. — Обви ръка около кръста й и я повече към стрелбището. — Онзи, големия лилав слон.
Бе висок около метър, с вдигнат хобот и боядисани в яркорозово нокти на краката. Слон. Мисълта за слонове я накара да се усмихне широко.
— О, прекрасен е. — Засмя се и изпърха с мигли към Кейд. — Искам го.
— Значи моята работа е да ти го осигуря. Просто се отдръпни, малка госпожице. Той измъкна няколко банкноти и избра оръжието си.
Преминаваха зайци и патици с весели лица, от време на време неочаквано се появяваше по някой вълк или мечка, за да уплаши децата. Кейд се прицели и започна да стреля.
Бейли се засмя, изръкопляска и после ахна, когато дивите животни едно по едно загиваха.
— Нищо не пропусна! Нито едно.
Възхищението й го караше да се чувства като гимназист, фукаш се пред кралицата на бала.
— Тя иска слона — съобщи Кейд и се засмя, когато Бейли се хвърли в прегръдките му.
— Благодаря. Ти си чудесен! Ти си невероятен!
Тъй като всяко заявление бе подчертавано с буйни целувки, той реши, че може да й хареса и кафявото клепоухо куче.
— Искаш ли още нещо?
— Недей, убиваш ме — изохка човекът от стрелбището, после въздъхна, когато Кейд извади още банкноти.
— Искаш ли да опиташ? — Той предложи пушката на Бейли.
— Може би. — Тя прехапа устни и огледа жертвите. Когато Кейд го правеше, изглеждаше доста лесно. — Добре.
— Просто погледни през малкия знак в края на цевта — обясни Кейд и мина зад нея да нагласи стойката й.
— Виждам го. — Бейли затаи дъх и натисна спусъка. Стреснато подскочи от изстрела, но патиците продължаваха да плуват и зайците да подскачат. — Пропуснах ли?
— Само с около километър. — И бе абсолютно сигурен, че тази жена никога през живота си не е държала оръжие в ръка. — Опитай пак.
Тя опита отново, и отново. Докато успее да разроши няколко пера, Кейд бе оставил в благодарните ръце на собственика на стрелбището двадесет долара.
— Изглеждаше лесно, когато ти го правеше.
— Всичко е наред, миличка, започваш да се научаваш. Какво спечели тя?
Собственикът избра най-малката награда, обикновено запазена за деца под дванадесет години — малко пластмасово пате.
— Ще го взема. — Бейли доволно го пъхна в джоба на панталона си. — Първият ми трофей.
Хванати за ръце, те се разхождаха по алеята, слушаха виковете, далечната музика на кънтригрупата, свистенето на въртележките. Бейли се радваше на светлините, на карнавалните цветове, ярки като диаманти в уханната нощ, и на миризмата на цвърчащо олио, захарен памук и сосове.
Изглеждаше толкова лесно, сякаш на света не можеше да има никакви тревоги — само светлини, музика и смях.
— Не знам дали някога преди съм била на селски карнавал — каза тя. — Ала ако съм била, този е най-хубавият.
— Продължавам да ти дължа вечеря на свещи. — Бейли се обърна усмихната към него:
— Ще се задоволя с още едно возене на въртележка.
— Сигурна ли си?
— Искам да мина отново през всичко. С теб.
Нареди се на опашката и флиртуваше с детенцето, което бе опряло глава на рамото на баща си и я гледаше с огромните си сини очи. Чудеше се дали се разбира с децата, дали някога е имала възможност да се занимава с деца. Опря глава на рамото на Кейд и си помечта.
Ако това бе една нормална нощ в нормалния живот, можеха да бъдат заедно просто така. Ръката му би била в нейната, както сега, и нямаше да имат никакви грижи на света. Тя нямаше да се страхува от нищо. Животът й би бил пълен, богат и ярък като карнавал.
— Скоро ще слезем. Само още две кабинки.
— Нищо ми няма. — Но светлините проблеснаха отново, раздирайки небето. И образът нахлу като гръм в главата й. — Той вдигна нагоре ръце — успя да промълви. Вече не виждаше светлините, цветните диаманти, разпилени по небето. — Вдигна ги да грабне ножа. Аз не можах да извикам. Не можах да извикам, не можах да се помръдна. Светеше само лампата на бюрото, само един лъч светлина. Те са като сенки и викат, ала аз не мога. После проблесна светкавицата. Толкова е ярка, само за един миг, толкова ярка, че осветява стаята. И той… О, Господи, гърлото му. Той заби ножа в гърлото му. — Обърна лице в рамото на Кейд. — Не искам да видя това. Не мога да понеса да го видя.