Выбрать главу

Даде й още. Устните му се впуснаха по тялото й към сърцевината на жаравата.

Бейли се люшна, потръпна, избухна. В главата й плиснаха цветове — карнавални цветове и диаманти, звезди и дъги. Притисна гръб към перилата и се вкопчи в тях, докато светът около нея се завъртя като полудяла въртележка.

После удоволствие, толкова силно, почти болезнено.

В този момент, между великолепието и опустошението, тялото й просто се разби на парчета.

Кейдя привлече в ръцете си, мрачно доволен, че бе останала без сили. Остави дрехите и където си бяха, вдигна я и изкачи стълбите. В неговото легло този път, помисли с яростното, страстно желание да я вземе там.

Падна на леглото с нея и се отдаде на бушуващия в него огън.

Бе непоносимо. Великолепно. Ръцете му, устните му я разрушаваха и наново я изграждаха. Кожата й се покри с пот. Тялото й се извиваше и напрягаше, стремеше се към нещо повече, движеше се пламенно с всяко ново желание.

Когато я издърпа на колене, тя нетърпеливо се обви около него, после още веднъж отпусна назад глава, когато той се наведе към гърдите й. А когато главата й опря леглото и тялото й се надигна към неговото, Кейд проникна дълбоко в нея.

Хвана с две ръце бедрата й и Бейли простена ниско и гърлено. Докато собственото му сърце крещеше в гърдите, бързо докара и двамата до върха. Без мисъл, без съмнения, без нищо, освен горещото, безумно сливане.

Лунната светлина огряваше лицето й, позлатяваше косите й, светеше върху влажната й кожа. Зрението му се замъгли, ала запамети образа й в съзнанието си, запечата го там.

Изчака, докато бе сигурен, че е заспала. За малко просто я гледаше, омагьосан от нея и от онова, което си бяха доставили един на друг. Никоя жена, която бе докосвал, никоя жена, която го бе докосвала, не бе прониквала толкова дълбоко в него, не бе хващала сърцето му толкова бързо и здраво.

Бе настоявал тя да му каже, че му принадлежи. Не по-малко вярно бе, че и той й принадлежеше. Това чудо го покоряваше.

Докосна устни до челото й. Когато я остави, Бейли се бе проснала по корем, протегнала ръка към мястото, където бе лежал до нея. Надяваше се изтощението да успокои сънищата й. Остави вратата отворена, за да може да я чуе, ако изплаче насън или го повика.

Направи си кафе и го отнесе със себе си в библиотеката. Изсумтя мрачно към компютъра и го включи. Часовникът в ъгъла би полунощ, после отмери още половин час, преди да бе влязъл в ритъм.

За почти два пъти времето, което би отнело на един десетгодишен хакер, информацията, която търсеше, се появи на екрана.

Експерти по скъпоценните камъни на територията на столицата и околностите.

Превърташе екраните, като се поддържаше буден с помощта на кофеина, и спираше да пусне принтера.

„Бун и син“.

„Консултанти Клеймър Дайъмънт“.

„Бижутери Ландис“.

Компютърът му даваше по-подробна информация от телефонния указател. За пръв път благослови технологията. Преглеждаше данни, имена, дати, после продължаваше да превърта екраните.

„Салвини“.

Салвини. Присви очи и прочете данните. Оценители и гемолози, специализирани в наследствени бижута и антики. Фирмата е основана през хиляда деветстотин петдесет и втора от Чарлз Салвини, сега покойник.

Лицензирани. Консултанти на музеи и частни колекции. Поръчки за изработване и поправка на бижута. Винаги работят с предварителен договор.

Адрес на „Чеви Чеиз“. Доста наблизо. Фирмата бе уважавана, заслужила едно от челните места. Собственици Томас и Тимъти Салвини. ТС, помисли той с внезапно обзело го вълнение. Братя.

Бинго.

ДЕСЕТА ГЛАВА

— Не бързай.

Бейли пое дълбоко въздух и се опита да бъде спокойна и точна, както искаше Кейд.

— Носът й е по-остър. Така мисля.

Полицейската художничка се казваше Сара и бе млада и търпелива. Опитна, Бейли не се съмняваше в това, иначе Кейд не би повикал точно нея. Тя седеше на масата в кухнята със скицник и моливи, а до ръката й димеше чаша кафе.

— По-скоро такъв? — С няколко бързи замаха Сара заостри носа.

— Да, така мисля. Очите и са по-големи, малко дръпнати.

— Бадемови? — Сара изтри с гумата и поправи формата и размера.

— Предполагам. Трудно е да го видя цялото в главата си.

— Давайте ми просто впечатления — усмихна се спокойно и дружелюбно Сара. — Ще тръгнем оттам.

— Струва ми се, че устата й е широка, по-мека от останалата част на лицето. Всичко друго е ъгловато.

— Бива си го това лице — отбеляза Кейд, докато Сара екипираше. — Интересно. Сексапилно.

Бейли продължаваше да дава указания, докато той разглеждаше образа. Ъгловато лице, небрежно къса коса с дълъг заострен отпред бретон, тъмни, драматично извити вежди. Екзотично и волево, реши Кейд и се опита да свърже характера с чертите.