— Много прилича на това, което помня. — Бейли взе скицата от Сара. Познаваше това лице, помисли тя, и като го гледаше, й се искаше едновременно да се смее и да плаче.
Емджей. Коя бе Емджей и какво бяха преживели заедно?
— Искаш ли да си починеш? — попита Кейд и протегна ръце към раменете на Бейли да разсее напрежението.
— Не, бих искала да продължим. Ако нямате нищо против — каза на Сара.
— О, аз цял ден мога да се занимавам с това. Стига кафето да не свършва. — Тя протегна празната си чаша на Кейд с бърза усмивка, от която Бейли разбра, че двамата се познаваха добре.
— Вие… Ъ-ъ-ъ, имате много интересна работа — подзе тя.
Сара прехвърли дългата си червеникава плитка зад гърба. Бе облечена и стилно, и небрежно — къси джинсови панталони и широка риза, стопроцентово сексапилна комбинация.
— С нея си изкарвам хляба — обясни тя на Бейли. — Компютрите постепенно ме изхвърлят от играта. Невероятно е какви образи могат да правят. Но много полицаи и частни детективи все още предпочитат скиците. — Взе от Кейд допълнената си чаша. — Например Парис би направил почти всичко, за да си няма работа с компютър.
— Е, започвам да се научавам.
Сара прихна:
— Когато наистина се научиш, ще си изкарвам прехраната, като правя карикатури по баровете. — Сви рамене, отпи от кафето и взе нов молив. — Искате ли да опитаме другата?
— Да, добре. — Бейли си каза да не мисли точно колко добре се познават Кейд и Сара, затвори очи и се съсредоточи.
Грейс. Остави името да се завърти из ума й, да извика образа.
— Мека — започна тя. — В лицето й има мекота. Много красиво лице, почти невероятно красиво. Овално, съвсем класическо. Косата и е гарвановочерна и много дълга. Тя сякаш се разсипва по гърба и на едри вълни. Никакъв бретон, просто вълни от тъмна гъста коприна. Очите й са широки, с тежки клепки и гъсти мигли. Яркосини. Носът е къс и прав. Мисля, че е съвършен.
— Започвам да я мразя — заяви Сара весело и накара Бейли да се усмихне.
— Сигурно е трудно да си страшно красива, не мислите ли? Хората виждат само на повърхността.
— Мисля, че бих го преживяла. А устните?
— Сочни. Пълни.
— Естествено.
— Да, така е добре. — Започна да я обзема вълнение. Скицата бързо се оформяше. — Веждите са малко по-гъсти и до лявата има бенка. Ето тук. — Бейли показа на собственото си лице.
— Сега вече наистина я мразя — измърмори Сара. — Дори не искам да знам дали има тяло, което подхожда на това лице. Кажете ми, че има клепнали уши.
— Не, боя се, че не. — Бейли се усмихна на скицата и отново й стана топло и й се доплака. — Тя е просто красива. Човек се стряска, като я види.
— Изглежда ми позната.
Бейли цялата се напрегна от тази небрежна забележка на Сара.
— Така ли? Наистина?
— Мога да се закълна, че съм виждала това лице. — Сара сви устни и потупа с молив по рисунката. — Може би в някое списание. Прилича на реклама за скъп парфюм или крем. Ако човек има лице за един милион долара, трябва да е луд да не го използва.
— Фотомодел. — Бейли прехапа устни, като се мъчеше да си спомни. — Просто не знам.
Сара откъсна листа и го подаде на Кейд.
— Какво мислиш?
— Сърцето ми спира — съобщи той след малко. — Когато се е раждала, феята на гените е била в добро настроение. Ала не я познавам, а това е лице, което никой жив мъж не би забравил.
Името й е Грейс, каза си Бейли. И е повече от красива. Тя е не само лице.
— Добра работа свърши, Сара. — Кейд сложи двете рисунки една до друга на масата. — Имаш ли време за още една?
Сара хвърли един бърз поглед към часовника си.
— Мога да отделя още половин час.
— Мъжът, Бейли. — Той приклекна до Бейли и я погледна в очите. — Сега знаеш как изглежда.
— Аз не…
— Знаеш. — Каза го твърдо, макар ръцете му върху раменете й да бяха нежни. — Важно е. Просто кажи на Сара как го виждаш.
Щеше да я боли, разбра Бейли. Мускулите на стомаха й вече се свиваха конвулсивно при мисълта да позволи на това лице отново да изплува в съзнанието й.
— Не искам да го виждам отново.
— Ти искаш отговорите. Искаш всичко да свърши. Това е една стъпка. Трябва да направиш стъпките.
Тя затвори очи и се размърда. Върна се в стаята със сивия килим и шибания от бурята прозорец, и главата й отново запулсира.
— Тъмен е — каза тихо. — Лицето му е дълго, тясно, изопнато от гняв. Устните му са стиснати мрачно. Те са тънки, силни и упорити. Носът му е леко крив. Не е грозен, отново излъчва сила. Това е много силно лице. Очите му са дълбоко разположени, тъмни. Тъмни очи. — Блестящи от ярост. В тях имаше убийство. Бейли потрепери, обгърна раменете си и се помъчи да се съсредоточи. — Хлътнали бузи и високо чело. Веждите му са тъмни и прави. Косата му също. Добре подстригана, по-обемна отгоре, много старателно изтънена покрай ушите. Много красиво лице. Брадичката леко го разваля, тя е мека и малко безволева.