— Това ли е той, Бейли? — Кейд отново сложи ръка на рамото й и окуражително го стисна.
Тя се овладя, отвори очи и погледна портрета. Той не бе точен. Не бе съвършен. Очите би трябвало да са малко по-раздалечени, устните малко по-пълни. Но това бе достатъчно, за да я накара да се разтрепери.
— Да, много прилича на него. — Събра всичкото си самообладание и бавно се изправи. — Извинете ме — промълви и излезе от стаята.
— Жената е ужасена — отбеляза Сара и прибра моливите си в кутията.
— Знам.
— Ще ми кажеш ли какви неприятности има?
— Не съм сигурен. — Кейд пъхна ръце в джобовете си. — Ала скоро ще разбера. Добра работа свърши, Сара. Задължен съм ти.
— Ще ти го пиша на сметката. — Тя прибра нещата си и стана. Целуна го леко и се вгледа в лицето му. — Не мисля, че пак ще ми се обадиш да прекараме нощта в града.
— Влюбен съм в нея — отвърна той простичко.
— Да, това го разбрах. — Преметна през рамо чантата и го докосна по бузата. — Ще ми липсваш.
— Тук съм.
— Тук си — съгласи се Сара. — Но онези диви и ненормални дни свършиха за теб, Парис. Тя ми харесва. Надявам се да се справиш. — Обърна се с една последна тъжна усмивка. — Знам пътя.
Кейд все пак я изпрати, затвори вратата зад нея и осъзна, че наистина приключва с една част от своя живот. Свободата да идва и да си отива, когато поиска. С когото поиска. Късни нощи в клуба с перспективата за приятелски, неангажиращ секс след това. Отговорност само пред себе си.
Погледна към стълбите. Бейли бе там горе. Отговорност, стабилност, обвързване. Една жена отсега до края на живота. Разтревожена жена, която още не му бе казала думите, които той искаше да чуе, не бе дала обещанията, които искаше да получи.
Все още можеше да си отиде и тя не би го обвинила. Всъщност, бе сигурен, че Бейли очакваше точно това. Това го караше да се чуди кой я бе оставял преди.
Поклати глава и тръгна към нея по стълбите без ни най-малки съжаления.
Тя стоеше в спалнята с гръб към вратата и гледаше през прозореца. Бе вплела ръце пред себе си.
— Добре ли си?
— Да. Извинявай, държах се грубо с твоята приятелка. Дори не й благодарих.
— Сара разбира.
— Вие отдавна се познавате.
— Да, от няколко години. — Бейли преглътна.
— Били сте заедно.
Кейд вдигна вежди, помисли и реши да не се приближава към нея.
— Да, били сме заедно. Аз съм бил с други жени, Бейли. Жени, които съм харесвал, на които съм държал.
— Които си познавал. — Тя се обърна и в очите й блестеше гняв.
— Познавал съм — съгласи се той.
— Това не се връзва. — Бейли прокара ръце през косата си. — Аз и ти, Кейд, това не се връзва с всичко останало. Изобщо не трябваше да се случва.
— Ала се случи. — Той пъхна ръце в джобовете си, защото му се искаше да ги свие в юмруци. — Нали не искаш да ми кажеш, че си разстроена, защото си се запознала с жена, с която аз съм спал? Защото не съм дошъл при теб така, както ти дойде при мен?
— Празен. — Думата излетя от нея като куршум. — Ти не дойде при мен празен. Ти имаш семейство, приятели, любовници. Живот. Аз нямам нищо, освен парчета, които не се напасват. Не ме интересува дали си спал със сто жени. — Тук гласът й прекъсна и тя продължи с гневен шепот: — А това, че ги помниш. Че можеш да ги помниш.
— Искаш да ти кажа, че те нямат значение? — От ужас започна да се ядосва. Бейли се отдръпваше. — Разбира се, че имат значение. Не мога заради теб да изтрия миналото си.
— Не искам от теб това. — Тя скри лицето си в длани, като се бореше да запази малкото останало и самообладание. Вече бе решила какво трябва да направи. Сега просто трябваше да бъде твърда, за да го стори. — Извинявай. Личният ти живот, преди аз да вляза в него, не е моя работа, а и не става въпрос за това. Въпросът е, че ти си имал личен живот.
— Ти също.
— Аз също — кимна Бейли и помисли, че точно това я бе изплашило. — Без теб нямаше никога да се доближа толкова до откриването му. Но разбирам, че е трябвало да отида направо в полицията. Като не отидох, само усложних нещата. Обаче сега ще го сторя.
— Нямаш ми доверие да довърша това?
— Не е там работата…
— Как пък да не е там! Не става дума дали ще отидеш в полицията. Става дума за теб и мен. Ти си мислиш, че можеш да си отидеш оттук и от това, което е между нас. — Извади ръце от джобовете си и я сграбчи за раменете. — Я си помисли по-добре.