Кейд внимателно я настани на един стол и хвана ръката й.
— Приятно ми е да се запознаем.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Всичко ми е объркано в главата. — Бейли притисна ръце към очите си. Образите се гонеха, прескачаха се, наслагваха се един върху друг и избледняваха, преди да бе успяла да ги улови.
— Разкажи ми за баща си.
— Баща ми. Починал е.
— Знам, миличка. Разкажи ми за него.
— Той… Той купуваше и продаваше антики. Това беше семеен бизнес. Семейството беше всичко. Живеехме в Кънетикът. Бизнесът започна оттам. Нашата къща беше там. Той… Той го разшири. Един клон в Ню Йорк, друг във Вашингтон. Баща му беше създал първия, после моят баща разшири дейността. Казваше се Матю. — Притисна с ръка сърцето си, което заплашваше да се пръсне. — Сякаш непрекъснато го губя. Той беше центърът на моя свят, той и майка ми. Тя не можеше да има повече деца. Предполагам, че ме бяха разглезили. Аз толкова ги обичах. В задния двор имахме плачеща върба. Там отидох, когато майка ми ми каза за катастрофата. Отидох и седнах под дървото, и се опитвах да го накарам да се върне.
— Майка ти е дошла и те е намерила? — предположи Кейд, като се опита внимателно да я насочи през скръбта.
— Да, тя дойде и дълго седяхме заедно. Слънцето залезе, а ние просто седяхме заедно. Бяхме загубени без него, Кейд. Тя се стараеше, толкова се стараеше да продължи бизнеса, да се грижи за мен, за къщата. Просто беше прекалено много. Мама не знаеше как. Запозна се… Запозна се с Чарлз Салвини.
— Тази сграда е негова.
— Беше негова. — Бейли изтри уста с опакото на ръката си. — Той беше бижутер, беше се специализирал в наследствени и старинни бижута. Тя се консултира с него за част от нашата стока. Така започна всичко. Мама беше самотна, а той се отнасяше към нея много добре. Към мен също се отнасяше много добре. Аз му се възхищавах. Мисля, че много я обичаше, наистина го мисля. Не знам дали тя го обичаше, но имаше нужда от него. Сигурно аз също. Мама продаде каквото беше останало от бизнеса с антиките и се омъжи за него.
— Той добре ли се държеше с теб?
— Да, беше много мил мъж. И също като баща ми беше педантично честен. Честността в бизнеса, в личните отношения беше жизненоважна за него. Това, което искаше, беше майка ми, ала аз вървях в комплект с нея и той винаги беше добър с мен.
— Ти си го обичала.
— Да, беше лесно да го обичам, да му бъда благодарна за това, което правеше за мен и за майка ми. Той много се гордееше с бизнеса, който беше изградил. Когато започнах да се интересувам от скъпоценни камъни, той ме насърчаваше. Работех като чирак тук през ваканциите и след училище. Той ме изпрати да уча в колеж. Майка ми умря, докато бях в колежа. Аз не бях тук. Нямаше ме, когато тя умря.
— Миличка… — Кейд я прегърна и се опита да я утеши. — Съжалявам.
— Било нещастен случай. Станало много бързо. Пиян шофьор, навлязъл в насрещното платно. Това е. — Скръбта отново бе жива, мъчителна и жива. — Чарлз беше съсипан от скръб. Така и не се възстанови. Беше с около петнадесет години по-възрастен от нея и когато тя умря, изгуби интерес към всичко. Оттегли се, потъна в самота. Умря по-малко от една година след нея.
— И ти остана съвсем сама?
— Имах братя. — Бейли потрепери и хвана ръцете му. — Тимъти и Томас. Синовете на Чарлз. Доведените ми братя. — Изхлипа задавено. — Близнаци. — Ръцете й се раздрусаха в неговите. — Сега искам да тръгна. Искам да си отида.
— Разкажи ми за братята си — каза Кейд спокойно. — Те са по-големи от теб.
— Искам да си вървя. Трябва да изляза оттук.
— Те са работили тук — продължи той. — Поели са бизнеса от втория ти баща. Ти си работила тук с тях.
— Да, да. Те поеха бизнеса. Аз дойдох тук на работа, когато завърших „Радклиф“. Ние сме едно семейство. Те са мои братя. Когато баща им се ожени за майка ми, бяха двадесетгодишни. Живеехме в една къща, ние сме едно семейство.
— Единият от тях се е опитал да те убие.
— Не. Не. — Тя отново покри лицето си с ръце. — Това е грешка. Казах ти, те са ми братя. Моето семейство. Ние живеехме заедно. Работим заедно. Родителите ни починаха и ние сме всичко, което имаме. Те понякога са избухливи и безцеремонни, но никога не са ме наранявали. Никога не биха се наранили един друг. Не биха могли.