— Те имат кабинети тук, нали? В тази сграда, на първия етаж? — Бейли поклати глава, ала погледът й се насочи наляво. — Стой тук. Искам да не мърдаш оттук, Бейли.
— Къде отиваш?
— Трябва да видя. — Улови с две ръце лицето й и я погледна в очите. — Знаеш, че трябва да видя. Стой тук.
Тя отпусна глава на облегалката на стола и затвори очи. Щеше да остане тук. Нищо не искаше да вижда. Нищо не искаше да знае. Вече знаеше името си, семейството си. Не беше ли достатъчно?
Но то отново премина през очите й, с отекващия грохот на светкавици, който я накара да простене.
Когато Кейд се върна, не се бе помръднала. Ала отвори очи и го видя изписана на лицето му.
— Това е Томас — каза глухо. — Мъртвият в кабинета е Томас. — Той не се изненада, че бе изхвърлила от съзнанието си онова, което бе видяла. Убийството бе жестоко. Трябва да е било ужасяващо да се види какво бе довело до гледката в стаята, от която току-що бе излязъл. Но да наблюдаваш от няколко метра как единият ти брат варварски убива другия, би било неизразимо. — Томас — повтори Бейли и даде воля на сълзите. — Горкият Томас. Той искаше да бъде най-добър във всичко. И често беше. Те никога не са били лоши с мен. Често не ми обръщаха внимание, както, предполагам, обикновено правят по-големите братя. Знам, че не им харесваше, че Чарлз остави част от бизнеса на мен, ала го приеха. Приеха мен. — Замълча и сведе поглед към очите си. — Нищо не може да се направи за него, нали?
— Нищо. Ще те изведа оттук. — Хвана я за ръката и й помогна да се изправи. — После ще се обадим.
— Те имаха намерение да откраднат Трите Звезди на Митра. — Можеше да издържи, каза си Бейли, и имаше нужда да го изговори. — Беше ни възложено да удостоверим и оценим трите диаманта. Всъщност беше възложено на мен, защото това е моя специалност. Аз често давам консултации на Смитсъновия институт. Звездите щяха да бъдат включени в тяхната изложба на скъпоценни камъни. Те са от Персия. Много са стари и някога са били вградени в златен триъгълник в ръцете на статуя на Митра. — Прокашля се и продължи по-спокойно: — Митра е древен персийски бог на светлината и мъдростта. Митризмът се превърнал в една от основните религии в Римската империя. Вярвало се, че Митра убил свещения бик и от умиращото тяло на бика изскочили всички растения и животни.
— Можеш да ми разказваш в колата. — Побутна я към вратата, но тя просто не можеше да се помръдне, докато не каже всичко.
— Тази религия се появила в Рим през шестдесет и осма година преди новата ера и бързо се разпространила. По много неща прилича на християнството, идеалите за братската любов. — Гласът й прекъсна и Бейли трябваше да преглътне. — Смятало се е, че Трите Звезди са мит, легенда, възникнала от идеята за Троицата, макар че някои учени са били твърдо убедени в тяхното съществуване и са ги описвали като символ на любовта, познанието и щедростта. Говори се, че ако човек притежава и Трите Звезди, комбинацията от тези три елемента ще му донесе власт и безсмъртие.
— Ти не вярваш в това.
— Вярвам, че са достатъчно силни, за да предизвикат силна любов, силна омраза, силна алчност. Аз открих какво правят братята ми. Разбрах, че Тимъти изработва в лабораторията дубликати. — Потърка очите си. — Може би щеше да успее да скрие нещо такова от мен, ако беше по-методичен, по-внимателен, ала той винаги е бил по-нетърпеливият от двамата, по-безразсъдният. — Прегърби се под тежестта на спомена. — Няколко пъти имаше неприятности за участие в побои. Много е избухлив.
— Никога ли не те е удрял?
— Никога. Може от време на време да е накърнявал чувствата ми. — Опита да се усмихне, но усмивката й бързо угасна. — Той изглежда мислеше, че майка ми се е омъжила за баща му само за да има кой да се грижи за нас двете. Предполагам, че на практика е било вярно. Затова за мен винаги е било важно да докажа себе си.
— Ти тук си доказала себе си.
— Не и пред него. Тимъти никога не ме е оценявал. Ала и никога не е бил особено груб. И никога не съм мислила, че той или Томас могат да са непочтени. Докато не ни беше възложено да оценим Звездите.
— А това е било повече, отколкото са можели да устоят.
— Очевидно. Фалшификатите не биха заблудили никого за дълго, но дотогава братята ми щяха да са получили парите и да са заминали. Не знам кой им е плащал, ала те работеха за някого. — Тя спря до стълбите и погледна надолу. — Той ме подгони. Аз бягах. Беше тъмно като в рог. Едва не паднах по тези стълби. Чувах как идва зад мен. И знаех, че ще ме убие. Празнували сме заедно Коледа всяка година през моя живот, откак бях четиринадесетгодишна. И щеше да ме убие, по същия ужасен начин, по който уби Томас. За пари. — Вкопчи се в перилата и бавно слезе надолу. — Аз го обичах, Кейд. И двамата ги обичах. — Най-долу се обърна и посочи към една тясна врата. — Там долу има мазе. Много е малко и е пълно. Там избягах. Под стълбите има една малка ниша, с врата от ковано желязо. Когато бях малка, бях разучила цялата сграда и обичах да седя в тази ниша, където беше тихо, и четях книгите за скъпоценни камъни, които Чарлз ми даваше. Предполагам, че Тимъти не знаеше за него. Ако знаеше, сега щях да съм мъртва. — Излезе на слънце. — Честно казано, не помня колко време останах там, в тъмното, и чаках да дойде и да ме убие. Не знам как стигнах до хотела. Трябва да съм минала пеша поне част от разстоянието. Аз не ходя с кола на работа, живея само на няколко пресечки оттук.