Выбрать главу

— Кога се случи това, госпожо Уедърс?

При този въпрос госпожа Уедърс прикова поглед към Кейд, усмихна се лъчезарно и му протегна ръка:

— Мисля, че не са ни представили.

— Аз съм Кейд, приятел на Бейли. — Той припряно отвърна на усмивката й, макар че от нетърпение сърцето му се свиваше. — Няколко дни ни нямаше и искахме да се свържем с Емджей.

— Е, ни вест, ни кост от нея от събота, когато избяга. Беше оставила вратата на апартамента си широко отворена, или поне аз мислех така, докато не видях, че е разбита.

Така че надзърнах. Вътре всичко беше нагоре с краката. Знам, че тя не е домакиня като теб, Бейли, обаче всичко беше наопаки, и… — Госпожа Уедърс направи драматична пауза. — На пода имаше проснат мъж. Приличаше на разбойник. Така че аз офейках в моя апартамент и се обадих в полицията. Какво друго можех да направя? Предполагам, че докато дойдоха, се е свестил и е изчезнал. Господ ми е свидетел, че не съм мърдала оттук, преди полицаите да дойдат да почукат на вратата ми, и казаха, че го няма.

Кейд обви ръка около кръста на Бейли. Тя започваше да трепери.

— Госпожо Уедърс, дали нямате резервен ключ от апартамента на Бейли? Тя остави нейния у нас, а трябва да вземем някои неща.

— О, такава ли била работата? — Госпожа Уедърс се усмихна лукаво, разроши отново косата си и започна да поучава Бейли: — Крайно време беше. Да се затваряш тук сама, нощ след нощ. Я да видим. Току-що полях бегониите на господин Холистър, така че ключовете ми са тук. Ето.

— Не помня да съм ви давала моя ключ.

— Разбира се, че ми го даде, сладурче, миналата година, когато замина с момичетата в Аризона. Направих си за всеки случай дубликат. — Тананикайки си, тя отключи вратата на Бейли. Преди да бе успяла да я отвори и да се вмъкне вътре, Кейд я изпревари.

— Много ви благодаря.

— Няма защо. Не мога да си представя къде изчезна това момиче — отбеляза госпожа Уедърс, като протегна врат да надзърне в апартамента на Бейли. — Казах на полицията как бягаше и колко беше ядосана. О, и като се сетя сега, Бейли, наистина видях брат ти.

— Тимъти — прошепна Бейли.

— Не мога да ти кажа кой точно. Те ми изглеждат еднакви. Той мина, да видим кога… — Тя почука с пръст по предните си зъби, сякаш да изтръска оттам мисълта. — Трябва да е било в събота вечерта. Казах му, че не съм те виждала и че мисля, че сигурно си в отпуска. Той изглеждаше малко разтревожен. Влезе вътре и затвори вратата пред носа ми.

— Не знаех и че и той има ключ — промълви Бейли. Спомни си, че си бе оставила чантата, когато избяга. Замисли се колко глупаво и ненужно би било да смени ключалката. — Благодаря, госпожо Уедърс. Ако отново се размина с Емджей, бихте ли й казали, че съм я търсила?

— Разбира се, сладурче. Сега, ако вие… — Тя се намръщи, когато Кейд й намигна, вмъкна Бейли вътре и затвори вратата под носа й.

Един поглед му показа, че неговата подредена Бейли обикновено не оставя апартамента си с разпорени възглавници и изсипани чекмеджета.

Очевидно за Салвини не бе достатъчно да претърси дома й, той бе искал и да го разруши.

— Мърляч аматьор — изкоментира Кейд, като я галеше по гърба.

Това бе същата лудост, помисли Бейли. Същата яростна загуба на самообладание, която бе видяла, когато той грабна стария нож, с който Томас отваряше писмата си. Когато го използва.

Това бяха само вещи, напомни си тя. Колкото и да бяха скъпи и ценни, това бяха само вещи.

Тя самата бе видяла какво може да причини Томас на хората.

— Трябва да се обадя на Грейс. Ако е можела, тя е отишла при Грейс.

— Разбра ли от описанието с кого е била Емджей?

— Не, не познавам никой такъв, а аз познавам повечето от приятелите на Емджей. — Тя прекрачи през разрушенията в хола си и стигна до телефона. Лампичката за съобщения мигаше, ала Бейли не й обърна внимание и припряно набра номера. — Това е телефонният й секретар — каза тя, докато гърленият глас произнасяше съобщението. После заговори: — Грейс, ако си там, вдигни телефона. Спешно е. Аз съм в опасност. Емджей е в опасност. Не знам къде е тя. Искам да отидеш в полицията и да им предадеш пакетчето, което ти изпратих. Обади ми се веднага.

— Дай й моя номер — обади се Кейд.

— Не го знам.

Той взе слушалката, издиктува го и отново я върна на Бейли.

Това бе пресметнат риск. Така съобщаваше къде се намира Бейли, но диамантът отиваше на сигурно място, а Кейд не искаше Грейс да има никакви трудности да се свърже с тях.

— Въпросът е на живот и смърт, Грейс. Не стой сама в къщата. Иди в полицията. Каквото и да правиш, не говори с брат ми. Не го пускай в къщата. Обади ми се, моля те, обади ми се.