И той бе този, който направи сделката.
Томас отначало захапа. Половината от десет милиона долара биха устроили неговия брат-близнак и биха задоволили собствените му мечти за истинско богатство.
Не трохите, които осигуряваше техният бизнес, колкото и да бе успешен, а истински пари, пари, върху които човек може да си спи.
После Томас даде заден ход. Изчака до единадесетия час, когато всичко вече си идваше на мястото, и реши да предаде собствената си плът и кръв.
О, колко се вбеси, като видя, че Томас има намерение да отмъкне депозита от милион и нещо и да напусне страната, като стовари целия риск и отговорности върху неговата глава.
Защото го беше страх, мислеше сега Тимъти. Защото се опасяваше от Бейли и от онова, което тя знаеше. Алчната малка кучка винаги им се изпречваше на пътя. Обаче той щеше да се оправи с нея, щеше да се оправи с всичко, ако само Томас не заплашваше да развали цялата игра.
Спорът просто бе излязъл извън контрол, помисли той и потърка устата си с ръка. Всичко бе излязло извън контрол. Крясъците, яростта, разразилата се буря.
И кой знае как ножът се бе озовал там, в ръката му. Стиснат в ръката му и вече омазан с кръв, преди да се бе усетил.
Не можеше да се спре. Просто не можеше да се спре. За момент бе малко полудял, призна си Тимъти. Но всичко беше заради напрежението, заради чувството за предателство, заради това, че собственият му брат го мамеше.
А Бейли бе там, гледаше го с огромните си очи. Гледаше го от тъмното.
Ако не беше бурята, ако не беше тъмнината, той щеше да я намери и да се оправи с нея. Малката кучка извади късмет, просто извади късмет. Той бе умният.
Това не бе негова грешка. Нищо не бе негова грешка.
Ала за всичко поемаше вината върху себе си. Животът му висеше на косъм заради малодушието на брат му и машинациите на една жена, която от години мразеше.
Беше сигурен, че бе изпратила някъде поне единия от камъните. Бе намерил разписката за куриерската услуга в чантата и, останала в офиса, когато Бейли избяга от него. Мислеше се за много умна.
Винаги бе мислила, че тя е умната. Малката госпожица Съвършенство, която се умилкваше на баща му, която се върна от колежа с награди и отличия. Наградите и отличията нямаха никакво значение в бизнеса. Значение имаше хитростта. Значение имаше куражът. Значение имаше предпазливостта.
А Тимъти Салвини ги имаше и трите. Щеше да има и пет милиона долара, ако брат му не се беше раздрънкал и не беше предупредил Бейли, а след това не се беше изплашил и не се беше опитал да преметне техния клиент.
Клиент, помисли той и предпазливо докосна превързаната си буза. Сега повече приличаше на господар, но и това щеше да се промени.
Той щеше да вземе парите и камъка, да намери и другите. И тогава щеше да избяга, бързо и надалеч. Защото Тимъти Салвини бе погледнал дявола в очите. И бе достатъчно умен, за да знае, че когато камъните попаднат в ръцете на дявола, той вече няма да е необходим. Значи щеше да умре.
Освен ако не бе достатъчно умен, за да изчака. Часове наред да чака пред блока на Бейли. Знаеше, че тя ще дойде. Защото бе човек на навика, предсказуема като изгрева. И не го разочарова.
Кой би помислил, че някой толкова… Толкова обикновен като Бейли може да разбие всичките му планове? Да раздели камъните, да ги изпрати в различни посоки… О, това бе неочаквано хитър ход от нейна страна. И изключително неудобно за него.
Ала сега неговата задача бе да се съсредоточи върху Бейли. Други щяха да се занимават с другите жени. Той щеше да се заеме с това, когато му дойдеше времето, но засега търпението си струваше.
Всъщност се оказа толкова лесно. Лъскавата кола спря и Бейли изскочи. А мъжът с нея толкова бързаше да я догони, че не заключи вратата. Салвини намери талона на колата в жабката, взе адреса. Сега разби стъклото на задната врата на празната къща и влезе вътре.
Ножът, с който бе убил брат си, бе затъкнат на сигурно място в колана му. Много по-безшумен от пистолет и също толкова ефикасен.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Мик е добър полицай — каза Кейд на Бейли, докато паркираше. — Той ще те изслуша и ще прескочи всякаква бюрокрация, за да стигне до истината.
— Ако бях отишла направо в полицията…
— Нямаше да си стигнала по-далеч, отколкото си сега — прекъсна я Кейд. — Може би не и толкова далеч. Трябваше ти време. Какво си преживяла, Бейли! — Лошо му ставаше, само като си помислеше за това. — Дай си почивка. — Спомни си как безжалостно я бе вмъкнал в сградата, където се бе случило всичко. — Извинявай, че бях груб с теб.