— Кой те нае, копеле?
Салвини се усмихна бавно и усмивката премина в гримаса. Лицето му бе окървавено, превръзките разкъсани, дишането повърхностно.
— Дяволът.
— Е, кажи му много поздрави, като отидеш в ада. — Кейд се опита да фокусира погледа си отново върху Бейли. Тя бе смръщила съсредоточено вежди. — Трябва да си сложиш очилата, любов моя.
— Тихо. Дай да спра кървенето, преди да се обадя на бърза помощ.
— Би трябвало да ти кажа, че това е само повърхностна рана, но истината е, че адски боли.
— Съжалявам. Толкова съжалявам. — Искаше й се да отпусне глава на рамото му и да плаче, просто да плаче. Ала продължаваше да прави дебел тампон от плата, който бе откъснала от ризата му, и да го притиска към дългия дълбок разрез. — Щом те превържа, ще се обадя на бърза помощ. Всичко ще се оправи.
— Обади се на детектив Мик Маршал. Искай да говориш лично с него, използвай моето име.
— Добре. Мълчи. Ще се обадя.
— Какво, за Бога, става тук?
Гласът го накара да трепне.
— Кажи ми, че халюцинирам — прошепна той. — Кажи ми, моля те, кажи ми, че това не е майка ми.
— Боже мили, Кейд, какво си направил? Това кръв ли е?
Той затвори очи. Като през мъгла чу как Бейли с твърд и нетърпящ възражение глас нареди на майка му да се обади на бърза помощ. И за щастие загуби съзнание.
Дойде на себе си в линейката. Бейли държеше ръката му, а по покрива на колата бодро барабанеше дъжд. И отново в спешното отделение. В очите му светеха лампи, чуваха се викове. Болката като хищен звяр късаше парчета месо от рамото му.
— Може ли тук да получа някакви обезболяващи? — попита Кейд колкото можеше по-любезно и отново загуби съзнание.
Следващия път, когато се свести, бе в леглото. Остана неподвижен, със затворени очи, докато проверяваше нивото на болката и съзнанието. Даде на болката оценка шест по десетобалната система, но този път изглежда бе напълно буден.
Отвори очи и видя Бейли.
— Здрасти. Надявах се ти да си първото нещо, което ще видя.
Тя стана от стола до леглото и хвана ръката му.
— Двадесет и шест шева, мускулът не е засегнат. Загубил си много кръв, ала ти наляха още повече. — После седна на ръба на леглото и си позволи хубавичко да си поплаче.
Не бе проляла и една сълза, откак се мъчеше да спре кръвта, докато той лежеше на пода. Не и докато се носеха с линейката през мокрите улици, а небето се раздираше от светкавици и гръмотевици. Нито докато кръстосваше болничните коридори, нито по време на мъчението с неговите родители. Нито дори когато се опитваше да обясни на полицията какво се бе случило. Но сега изплака всичко.
— Извинявай — каза Бейли, когато свърши.
— Тежък ден, а?
— Един от най-лошите.
— Салвини?
Тя погледна навън през прозореца, където дъждът продължаваше да вали.
— Мъртъв е. Обадих се на полицията. Потърсих детектив Маршал. Той е отвън и чака ти да се събудиш и лекарите да му позволят да говори с теб. — Изправи се и опъна чаршафите. — Опитах се да му разкажа всичко. Не съм сигурна колко съм била ясна, ала той си водеше бележки, задаваше въпроси. Тревожи се за теб.
— Отдавна се познаваме. Ще оправим всичко, Бейли. — Кейд отново хвана ръката й. — Можеш ли да издържиш още малко?
— Да, колкото е необходимо.
— Кажи на Мик да ме измъкне оттук.
— Това е глупаво. Приет си в болницата за наблюдение.
— Имам шевове на рамото, не тумор в мозъка. Ще си отида вкъщи, ще изпия една бира и ще разправя всичко на Мик.
Тя наклони глава.
— Майка ти каза, че ще започнеш да хленчиш.
— Аз не хленча, аз… — Той замълча, присви очи и седна. — Майка ми ли каза? Значи не съм халюцинирал?
— Не, тя беше дошла да ти даде шанс да се извиниш, нещо, което очевидно ти никога не правиш.
— Страхотно, ти си на нейна страна.
— Не съм на нейна страна. — Бейли се усети и поклати глава. Наистина ли водеха този разговор в такъв момент? — Тя беше в ужас, когато разбра какво се е случило и че си ранен. Тя и баща ти…
— Баща ми? Мислех че лови мухи в Монтана.
— Върнал се е тази сутрин. Сега са в чакалнята, изплашени до смърт за теб.
— Бейли, ако имаш грам милост към мен, накарай ги да си отидат.
— Разбира се, че няма, а ти би трябвало да се засрамиш.
— По-късно ще се засрамя. Сега имам шевове. — Нямаше да помогне, виждаше го съвсем ясно. — Добре, хайде да се разберем така. Можеш да кажеш на нашите да влязат и аз ще се сдобря с тях. После искам да говоря с лекаря и да ме изпишат. Ще поприказваме с Мик вкъщи и ще оправим нещата там.
Бейли скръсти ръце.
— Тя каза, че ти винаги искаш да е на твоето. — Обърна се и тръгна към вратата.
Бяха нужни много чар, спорове и упоритост, но след малко повече от три часа Кейд седеше на собствения си диван. За още два часа, както Бейли се суетеше край него, успя да разкаже на Мик събитията от четвъртък насам.