— Напрегнато живееш Парис.
— Е, приятел, работата на частния детектив не е само ядене на понички и пиене на кафе.
Мик изръмжа.
— Като говорим за кафе… — Погледна към Бейли. — Нямам желание да ви изгоня, госпожице Джеймс.
— О… — Тя стана. — Ще направя. — Взе празната му чаша и бързо излезе.
— Умно, Мик, много умно.
— Слушай. — Мик се наведе по-близо. — Лейтенантът няма да е доволен от тези два трупа и два липсващи диаманта.
— Бюкенън никога не е доволен.
— Той по принцип не обича момчета като теб, които си играят на полицаи, ала тук има още много лоши моменти. Това, че приятелката ти е чакала четири дни, преди да се обади в полицията, е само един от тях.
— Тя не помнеше. Беше блокирала.
— Да, така каза. И аз й вярвам. Но лейтенантът…
— Ако Бюкенън има някакви проблеми с това, прати ми го. — Кейд ядосано се надигна, без да обръща внимание на пулсиращата болка в рамото си. — Боже мили, Мик, тя е видяла как един от братята й е убил другия и после се е обърнал срещу нея. Иди на местопрестъплението, виж на какво е станала свидетел и после ми кажи, че очакваш един цивилен да го издържи.
— Добре. — Мик вдигна ръка. — Ама да разпрати диамантите…
— Опитвала се е да ги запази. Ако не беше направила нищо, вече нямаше да ги има. Имаш нейните показания, имаш и моите. След като е дошла при мен, значи се е опитвала да довърши започнатото.
— Аз така го виждам — реши Мик след малко и погледна към брезентовата чанта в краката си. — Обърнала е всичко с краката нагоре. Няма съмнение, че става дума за самозащита. Той е счупил стъклото на задната врата, влязъл е вътре, чакал ви е. — Мик прокара ръка през твърдата си коса. Колко лесно е можел да загуби един приятел. — Макар че ти казах да си сложиш алармена инсталация.
Кейд сви рамене:
— Може и да си сложа, след като вече имам какво да пазя.
Мик погледна към кухнята.
— Тя е… Ъ-ъ-ъ-ъ… Добър избор.
— Определено е моят избор. Сега трябва да намерим Емджей и О’Лиъри, и то бързо.
— Ние ли?
— Нямам намерение да седя със скръстени ръце.
Мик отново кимна:
— Всичко, което знаем за О’Лиъри, е че в апартамента й е разбутано, изглежда е имало сбиване, и че е избягала с някакъв мъж с коса на опашка. Сякаш е потънала вдън земя.
— Или някой я държи там — измърмори Кейд и хвърли един поглед през рамо, за да се увери, че Бейли не го чува.
— Нали ти казах за съобщението на телефонния секретар на Бейли.
— Да. Няма как това съобщение да бъде проследено, но сме я обявили за издирване. Както и Фонтейн. Изпратил съм хора да проверят жилището й в Потомак и следим къщата й в планината. До два часа би трябвало да имам информация. — Той стана, взе чантата и се засмя: — Междувременно ще трябва да стоваря това на главата на Бюкенън и да го гледам как ще се обяснява с тузарите от Смитсъновия институт. — Не можа да сдържи смеха си, защото знаеше колко мрази неговият лейтенант да се прави на дипломат с костюмарите. — Колко предполагаш, че струват камъните?
— Досега поне два човешки живота — обади се Бейли, която влизаше с таблата с кафето.
Мик се прокашля:
— Аз също. — Ала щеше да то преживее. — Трите Звезди на Митра нямат цена, детектив. Естествено, за целите на осигуровката Смитсъновия институт искаше професионална оценка на пазарната им стойност. Но каквато и стойност в долари да им сложа като гемолог, това няма значение. Любов, знание и щедрост. Това няма цена.
Мик не знаеше как да реагира, затова размърда крака.
— Да, госпожо.
Тя го възнагради с една усмивка.
— Вие сте много мил и много търпелив. Готова съм да тръгна, когато вие сте готов.
— Къде да тръгнете?
— Към полицейското управление. Вие трябва да ме арестувате, нали?
Мик се почеса по главата и отново размърда крака. За пръв път през двадесет и две годишната му кариера му се случваше една жена да му сервира кафе, а след това любезно да го моля да я арестува.
— Трудно ще ми бъде да ви предявя обвинения. Не че не искам да сте на разположение, ала предполагам, че Кейд ще има грижата за това. И си мисля, че от музея ще искат да проведат един дълъг разговор с вас.
— Няма ли да отида в затвора?
— Сега пребледня. Седни, Бейли. — Кейд я хвана за ръката и я издърпа.
— Предполагам, че докато диамантите не бъдат възстановени, аз… Аз съм отговорна за тях.
— Братята ти са отговорни — поправи я Кейд.
— Принуден съм да се съглася с това — обади се Мик. — Ще си запазя правото за кафето за някой друг път. Може отново да имам нужда от вас, госпожице Джеймс.