— А моите приятелки?
— Заели сме се с това. — Той махна с ръка на Кейд и излезе.
— Тимъти вече не може нищо да им направи — промълвя тя. — Но онзи, който го е наел…
— Иска само диамантите, не и твоите приятелки. Обзалагам се, че Грейс е в планинското си скривалище, а Емджей разбива физиономията на някой мъж.
Това почти я накара да се усмихне.
— Прав си. Скоро ще имаме новини от тях. Щях да знам, ако нещо им се беше случило. Щях да го почувствам. — Бейли си наля чаша кафе и после не я докосна. — Те са единствените близки, които са ми останали. Предполагам, че са единствените близки, което съм имала от дълго време. Само съм се преструвала, че е било иначе.
— Ти не си сама, Бейли. Знаеш го.
Да, тя не бе сама. Той бе до нея и я чакаше.
— Трябва да легнеш.
— Легни с мен.
Бейли се обърна и улови закачливата му усмивка.
— И да си починеш.
— Не съм уморен.
Усмивката й угасна, очите й станаха сериозни.
— Ти ми спаси живота.
Кейд си спомни как се бе хвърлила върху гърба на Салвини и как хапеше и дращеше като дива котка.
— Според мен би трябвало да хвърлим ези-тура, за да решим кой кого е спасил.
— Ти ми спаси живота — повтори тя бавно. — В момента, в който влязох в твоя живот. Днес ти се би за мен. Рискува собствения си живот, за да запазиш моя.
— Винаги съм искал да убия дракона, за да спася принцесата. Ти ми даде тази възможност.
— Това не са приказки за бели рицари или за Сам Спейд. — Гласът й бе натежал от чувства. — От теб се лееше истинска кръв. Брат ми вдигна нож срещу теб.
— И срещу теб — напомни й той. — Ти не си виновна за това, което е направил, и си достатъчно умна, за да не си мислиш, че си виновна.
— Опитвам се. — Бейли се обърна за момент, за да събере смелост. — Ако нещата се бяха развили по друг начин, ако ти беше убитият, кого другиго можех да обвинявам? Аз дойдох при теб, аз те въвлякох в това.
— Това ми е работата. — Кейд се изправи и почти не трепна. — Ще имаш ли проблеми с начина, по който си изкарвам хляба? С рисковете, свързани с него?
— Още не съм мислила по въпроса. — Тя го погледна. — На първо място е това, което ти направи за мен. Никога няма да мога да ти се отплатя и за една минута.
Той нетърпеливо отметна косата от очите си.
— Ще ме ядосаш, Бейли.
— Не, ще кажа това, което трябва да кажа. Ти ми повярва от самото начало. Прие ме в дома си. Купи ми четка за коса. Нещо толкова просто, за което стотици други не биха се сетили. Изслуша ме и обеща да ми помогнеш. И удържа на обещанието си. А днес това обещание едва не те уби.
— Искаш да ти кажа, че бих умрял за теб? Предполагам, че бих. Бих ли убил заради теб? Без да се замислям. Ти за мен не си фантазия, Бейли. Ти си това, което накара реалността да си дойде на мястото.
Сърцето й изпърха в гърлото и замря. Кейд отново й бе ядосан. Очите му върху насиненото лице я гледаха гневно. Ръката му бе превързана от лакътя до рамото и сигурно го болеше.
И бе неин, без въпроси.
— Предполагам, че се опитвам да разбера защо.
— Ти искаш да си разумна там, където няма място за разум. Това не е парченце от пъзела, Бейли. Това е целият пъзел. — Той прокара ръка през косата си. — Любовта беше Първата Звезда, помниш ли? И наистина е така.
Наистина бе толкова просто, осъзна тя. Толкова силно. Стисна устни и направи една крачка към него.
— Аз съм Бейли Джеймс — започна тя. — На двадесет и пет години съм и живея във Вашингтон. По професия съм гемолог. Не съм омъжена. — Трябваше да спре и да се овладее, преди да бе започнала да говори глупости. — Много съм подредена. Една от най-близките ми приятелки казва, че подредеността за мен е религия, и се боя, че може да е права. Обичам всичко да си е на мястото. Обичам да готвя, ала не готвя често, защото живея сама. Обичам стари филми, особено черно-бели. — Кейд й се усмихваше широко, но Бейли поклати глава. Трябваше да има и нещо повече от това. — Чакай да помисля — прошепна тя. — Имам слабост към италианските обувки. Предпочитам цял месец да не обядвам, отколкото да се лиша от едни хубави обувки. Обичам хубави дрехи и антики. Предпочитам да купя едно добро нещо, вместо няколко с по-ниско качество. Тази същата приятелка ме нарече дребен сноб и е вярно. По-скоро бих събирала камъни, отколкото да отида в Париж, макар че не бих имала нищо против да направя и двете.
— Ще те заведа.
Ала Бейли отново поклати глава:
— Не съм свършила. Имам недостатъци, много недостатъци. Понякога чета до късно през нощта и заспивам на запалена лампа и работещ телевизор.
— Е, това ще трябва да го поправим. — Пристъпи към нея, но тя вдигна ръка.