— Моля те. Взирам се, когато чета без очила, ала мразя да ги слагам, защото съм суетна, така че доста се взирам. В колежа не съм ходила много с момчета, защото бях стеснителна, ученолюбива и скучна. Единственото ми сексуално преживяване беше съвсем наскоро.
— Така ли? Ако спреш да говориш, може да имаш още едно сексуално преживяване.
— Не съм свършила — скастри го Бейли като учителка непослушен ученик. — Добра съм в работата си. Аз съм направила тези пръстени.
— Винаги съм им се възхищавал. Толкова си красива, когато си сериозна, Бейли. Трябва да те прегърна.
— Не съм без амбиции — продължи тя и се изплъзна от ръцете му. — Имам намерение да успея в това, което правя. И искам да създам свое собствено име.
— Ако ще ме караш да те гоня около дивана, поне ми дай преднина. Аз имам шевове.
— Искам да бъда важна за някого. Искам да знам, че имам значение. Искам да имам деца и да готвя вечеря за Деня на благодарността. Искам да разбереш, че се опитвах да мисля разумно за това, защото съм такава. Аз съм прецизна и практична и мога да бъда много досадна.
— През целия си живот не съм прекарвал толкова скучно почивните си дни — отбеляза Кейд. — Едва си държа очите отворени. — Бейли прихна, той се възползва от това и я привлече в прегръдките си. И изруга, защото болката го прониза чак до рамото.
— Кейд, ако си отворил тези шевове…
— Ти си толкова прецизна и практична, че можеш да ми ги зашиеш. — Вдигна брадичката й и се усмихна. — Свърши ли вече?
— Не. Животът ми няма да е спокоен, докато Емджей и Грейс не се върнат и аз знам, че са в безопасност, а Трите Звезди са в музея. Дотогава ще се тревожа. Много ме бива да се тревожа, но мисля, че това вече го знаеш.
— Ще си го запиша, за да не го забравя. А сега не искаш ли да ме качиш горе и да се правиш на лекар?
— Има още едно нещо. — Той завъртя очи и тя си пое въздух. — Много те обичам.
Кейд замря и пръстите му върху брадичката й се стегнаха. Заляха го чувства, сладки и силни като вино. В очите й може и да нямаше звезди, помисли той. Ала сърцето й грееше в тях. И бе негово.
— Доста дълго ти отне, за да стигнеш до това.
— Мисля, че тук е най-доброто място да свърша.
Кейд я целуна дълго и нежно.
— По-добро място е да започнем.
— Обичам те, Кейд — повтори Бейли и отново докосна устни до неговите. — Животът сега започва.
ЕПИЛОГ
Едната звезда бе извън досега му, поне засега. Той го разбра в момента, в който бе предадена в ръцете на властите. Не се отдаде на ярост, не започна да проклина боговете. В края на краищата, бе културен човек. Само отпрати разтреперания пратеник с леден поглед.
Сега седеше в съкровищницата си и галеше с пръст столчето на златната чаша, пълна с вино. Из въздуха се лееше музика и го успокояваше.
Той обожаваше Моцарт и плавно следваше с ръка мелодията.
Тази жена му бе създала големи неприятности. Салвини я бе подценил, твърдеше, че тя е кукла, любимка на покойния му баща. Умна, разбира се, и с неоспорими умения, но без смелост. Тиха кротка женица, така му бяха казали, която се интересува само от камъните си и гледа само собствената си работа.
Грешката бе, че се довери на оценката на Салвини за Бейли Джеймс.
Ала той нямаше отново да направи такава грешка. Подсмихна се. Нямаше да се наложи, защото госпожица Джеймс и нейният защитник се бяха справили толкова окончателно с Тимъти Салвини.
Много удобно, така нищо не го свързваше с камъните и с убийствата. И нищо не го спираше да изпълни своя план — с някои поправки, разбира се. Той можеше да бъде гъвкав, когато се налагаше.
Две Звезди още бяха свободни, още загубени или скитащи. Ако затвореше очи, ги виждаше как пулсират със светлина и го чакат да ги вземе, да ги съедини с третата. Да прегърне силата им.
Скоро щеше да ги има. И всеки, който стоеше на пътя му, щеше да бъде отстранен.
Жалко, наистина. Нямаше нужда от насилие. Нямаше нужда да се пролива и една капка кръв. Но след като вече се бе проляла…
Усмихна се и отпи от топлото червено вино. Кръвта, помисли той, щеше да получи кръв.
Три жени, три диаманта, три Звезди. Бе почти поетично. А когато златният триъгълник бе цял, когато Трите Звезди на Митра бяха само негови и можеше да ги погали на олтара им, щеше да помисли за жените, които се бяха опитали да отклонят съдбата му.
Щеше да си спомня за тях с известна симпатия, дори възхищение.
Надяваше се да може да уреди и трите да умрат поетично.