Ирекският маршрут бе един от най-доходните пътища на компанията й, тъй като изолираните от метрополията заселници се нуждаеха от много стоки от първа необходимост, които Рлинда им осигуряваше на ниски цени. Сега обаче, докато Соренгаард нападаше безпомощните кораби, малцина търговци имаха желание да работят в района. Рлинда можеше да измъкне още по-високи цени от нуждаещите се колонисти, но предпочете да рискува и остави генерал Ланиан да използва „Ненаситно любопитство“ за примамка.
Искаше да спечели, естествено, ала също така искаше бизнесът да върви гладко. И на първо място възнамеряваше да се погрижи убитият капитан Гейбриъл Места и неговият екипаж да бъдат отмъстени.
Командирът на исполинския дреднаут генерал Ланиан нямаше такива възвишени идеали или морални подбуди. Просто искаше да изрита нечий задник и да даде урок на пиратите.
Освен че бяха редовна междузвездна армия, управляваните от Ханзата ЗВС изпълняваха полицейски и охранителни функции. За разлика от илдирийския слънчев флот, чиито големи и натруфено украсени кораби играеха главно показна роля и се използваха за хуманитарни акции, ЗВС на Ланиан имаха по-практично предназначение. Те знаеха, че сред ханзейските колонии винаги ще има достатъчно проблеми. Хората така и не бяха престанали да се бият помежду си и си намираха религиозни или политически поводи за това. И когато това оправдание се изтъркаше, просто започваха да грабят чуждата собственост.
Укротяването на бунтовник като Соренгаард, човек, който имаше връзки със скитническите кланове — виж, това беше идеална операция за ЗВС. Твърдеше се също, че пиратите на Соренгаард са скитнически изгнаници, което още повече затвърждаваше подозрителността на Ханзата към този цигански народ. Въпреки че непокорните номади осигуряваха по-голямата част от горивото за космическите двигатели, скитниците не спазваха законите, имаха си свое право и изобщо избягваха да участват в политическите и обществени прояви на другите цивилизовани хора.
— Засичаме енергийни следи, господин генерал — съобщи от пулта си една тактическа лейтенантка. — Десетина. Явно малки кораби… но изглежда, са тежковъоръжени.
— По местата — нареди Ланиан. — И продължавайте да се движите безшумно, докато не ви дам заповед.
Във всички посоки се втурнаха войници, пилоти тичаха към площадките, за да се качат на своите ремори, кораби за светкавична атака. Рлинда сви юмруци и задиша дълбоко. Замисли се за БиБоб. Нейният капитан летеше към Ирека с надеждата да измъкне корсарите от скривалището им, за да даде възможност на ЗВС да сложат край на пиратското плячкосване. На Рлинда й се искаше да се свърже с него и да го предупреди, ала така щеше да провали засадата. Молеше се БиБоб да остане жив и здрав.
Нищо неподозиращите корсари запалиха двигателите си и се насочиха към жертвата. Усмихнат, Ланиан включи интеркома и даде заповед на войниците си. Генералът беше прекалено самоуверен, по дяволите.
След като корсарите се приближиха към „Ненаситно любопитство“, БиБоб направи всичко възможно да им избяга към охранителната мрежа на ирекските станции, но претовареният търговски кораб бе пълен със стока, за да компенсира недостатъчните доставки от предишния курс, и беше бавен.
Рлинда знаеше, че капитанът вече е изпаднал в паника, целият е потен и бълва ругатни. Брансън Робъртс не се държеше просто като примамка, а наистина се опитваше да избяга, ала нямаше шанс. Сърцето й се късаше.
— Гледайте да не се провалите, генерале, иначе ще ви откъсна ташаците.
— Благодаря за доверието, госпожо — отвърна той и извика по интеркома: — Всички ремори, в атака! Манти, напред. Влезте в бой с противника.
Докато алчните корсари обкръжаваха търговския кораб, бойният флот на ЗВС се нахвърли върху тях. Ескадрата от ремори се понесе напред, като се целеше в незащитените двигатели на пиратите. Корсарите бяха достатъчно смели да се изправят срещу минималните отбранителни способности на товарните кораби, ала нямаше как да устоят на земните въоръжени сили.
Един от малките корсарски кораби се откъсна и се опита да избяга. Разви толкова голямо ускорение, че обшивката на нажежения му до бяло двигател започна да се изпарява в плазмата и дестабилизира траекторията му. С няколко язерни изстрела две ремори го унищожиха, преди да успее да се измъкне от обсега на радарите им.