Но отлично разбираше какво иска да й каже. Само се чудеше още колко време ще трябва да чакат.
108.
Маргарет Коликос
Една диаграма на функция в кликиската машина даде на Маргарет ключа, който търсеше. Като се основаваше на новото си предположение, че плочките със символи около трапецовидния прозорец са координати на планетите на изчезналата раса, тя обходи съседните помещения и прегледа най-ясните записи — свидетелства за отчаяни съобщения, набързо надраскани по стените.
Докато Луис бърникаше самата машина и ДД поставяше още светлини около каменния прозорец, археоложката съсредоточено проучваше символите, нахвърляше подозренията си и превеждаше текстовете. Когато срещнеше неразгадаеми пиктограми, просто ги прескачаше. Всеки новопреведен откъс й помагаше да вникне в по-трудните части и Маргарет се връщаше, за да ги допреведе.
Откриването на значението на всеки откъс беше като сваляне на люспи от глава лук — даваше нови отговори и в същото време разкриваше нови загадки, запълваше празнотите в кликиската история и показваше още колко много бели петна остават. Накрая Маргарет обобщи заключенията си.
Два от черните роботи влязоха в помещението с каменния прозорец, за да видят докъде са стигнали археолозите. В съседната стая Маргарет включи музикалната кутия, която й бе подарил Антон, тъй като металическата й мелодия помагаше на подсъзнанието й и насърчаваше очите й да блуждаят по символите. Всъщност в начина, по който кликиските хронисти бяха оставили записите си, изглежда, имаше ритъм, лингвистичен „такт“, какъвто човешкият език не притежаваше.
Сирикс и Декик влязоха в помещението на напомнящите си на човешки пръсти крака и заоглеждаха стените с оптичните си сензори. Острата мелодия като че ли ги смущаваше. Черните роботи останаха неподвижни, докато пружината на музикалната кутия не се разви и звуците не спряха.
ДД се обърна към тях.
— Днес имаме добра новина за вас — постигнахме голям напредък. Ще споделиш ли превода си, Маргарет?
Тя прокара показалец по йероглифите.
— Все още свързвам отделните части, но вече върви много по-бързо. Всеки откъс, който разбирам, ми помага да разкрия нещо друго. Ето, тук се говори за голяма война, невероятен пожар, който обхванал галактиката. Това навярно е довело до изчезването им. И по-рано го подозирахме, особено след като видяхме Корибус, но това е първият кликиски писмен паметник, който документира събитието.
Маргарет посочи широк участък от стената.
— Този откъс засега е неразбираем, въпреки че няколкото думи, които успях да разпозная, ме карат да подозирам, че се говори за враговете на кликисците. И вижте, ето тук и тук. — Тя се приближи и показа няколко пиктограми в гъсто изписани групи знаци. — Мисля, че тук се споменава за кликиските роботи.
Сирикс и Декик започнаха да мигат с оптичните си сензори и да бръмчат. Маргарет сложи ръце на кръста си и се усмихна.
— Върви толкова добре, че няма да се учудя, ако свърша с тази стена още днес. Скоро ще получим отговорите.
— Отговорите може да променят много неща — отвърна Сирикс.
Прекъсна ги развълнуваният вик на Луис от съседното помещение. Маргарет и ДД побързаха да отидат при него. Двата черни робота ги последваха. Археологът стоеше до древната машина, която вибрираше и бръмчеше. Каменният прозорец изглеждаше някак различен, сякаш от плътна скала се бе преобразил в мека глина.
— Задействах енергийния източник! — тържествуващо заяви Луис. Маргарет пристъпи към него и го целуна по бузата. — Все още не работи както трябва, но вече мога да направя определено предположение за предназначението на този и на всички подобни каменни прозорци.
— Е, старче? Транспортна система ли е? — попита тя.
— Тези трапецовидни каменни прозорци са… портални стени. Кликиската математика и инженерство са поразителни. Като използвах онова, което вече знаем от факела, успях да пресметна и да запълня неизвестните в някои уравнения. — Той постави ръка върху бръмчащата машина, а с другата посочи мамещия черен трапецоид. — Тези портални стени са съвсем друг тип космическо пътуване. Според уравненията тази машина преобразува променливата величина на разстоянието в нула. Те променят отправната рамка, като застъпват координатите на различни местоназначения.
Маргарет го зяпна смаяно.
— Искаш да кажеш, че са можели да пътуват през тези портални стени от град на град, без изобщо да се качват на космически кораб?
— А също без екти и без да губят време. — Луис се обърна към кликиските роботи. — Нали така? Спомняте ли си вече нещо?