— Твоето предположение изглежда логично — отвърна Сирикс. — За съжаление, не можем да го потвърдим или отхвърлим със сигурност.
— Ако си прав, това обяснява защо не са оставили никакви символи за космически кораби, макар че очевидно са пътували между планетите. — Маргарет вдигна пръст. — И да не си си помислил да изпитваш някой от тези портали! Тази машина не е работила от хиляди години. Може да си гений, обаче още не знаеш как действа.
— Да, скъпа.
Двата черни робота рязко завъртяха елипсовидните си тела и се затътриха към изхода на помещението.
— Къде отивате? — попита ДД.
— Трябва да съобщим на Илкот за това откритие — отвърна Декик.
— Е, ако си спомните нещо, елате да ни го кажете — извика след тях Луис.
Кликиските роботи изчезнаха и оставиха Маргарет и Луис сами с ДД. Археоложката се обърна към компито.
— Когато роботите разговарят помежду си на своя електронен език, ти разбираш ли ги?
— Не всичко, Маргарет, но доста голяма част.
— И? За какво си приказваха преди малко?
— Сирикс и Декик, изглежда, се развълнуваха от твоите преводи и заключения.
Тя се намръщи.
— Под развълнувани „доволни“ ли имаш предвид? Или по-скоро… обезпокоени?
— Тези нюанси са ми непонятни — отвърна ДД. — Много съжалявам, Маргарет.
Луис не бе изгубил въодушевлението си и бодрото си настроение. Прегърна жена си през раменете и я притисна към себе си.
— Още пазим онази стара бутилка шампанско, която донесохме, нали, скъпа? Довечера ще имаме много поводи за празнуване.
Маргарет се усмихна.
— Абсолютно си прав, старче — ако успея да довърша превода на тази част от стената. Мисля, че кликисците са ни приготвили още доста изненади.
— Невероятно! — Гласът й беше прегракнал от вълнение. След като часове наред се бе взирала в знаците, със схванати от дългото клечане мускули, Маргарет не вярваше на очите си.
— Сигурен съм, че е невероятно, Маргарет — весело каза ДД.
Тя усърдно беше превела всички части от набързо надрасканите съобщения. Но сега, вглъбена в мислите си, Маргарет не изпитваше желание да сподели тайната си.
По навик прибра второто копие на превода в една ниша, после взе оригиналната инфокарта и забърза към помещението, където Луис продължаваше да бърника машината.
Лицето й бе пребледняло и очите й бяха ококорени от смайване — но той беше прекалено съсредоточен в собственото си вълнуващо откритие, за да го забележи.
— Е, скъпа, мисля, че вече всичко е ясно. Сравних плана на тази машина с другите портални стени, които открихме на Ларо, Пим и Корибус. Ако се разровим в база данните, ще открием поне по една портална стена във всеки кликиски град. Но тази тук е различна.
Той опря длан в схванатия си кръст, приближи се до стената и посочи координатните плочки до горния ляв ъгъл на трапецоида.
— Както и в другите случаи, някои координатни плочки са унищожени, сякаш някой ги е разбил, преди да замине. Каквото и да се е случило с кликисците, който и да ги е прогонил или изтребил… така и не е довършил работата си на Рейндйк Ко.
— Било е война, Луис — каза Маргарет. — Невероятно опустошителна война между титанични сили. Кликиската раса е била могъща империя, и все пак е била нищожен участник в невъобразимия конфликт. Роботите им също са участвали по някакъв начин, макар че подробностите не са ясни.
Луис се смая.
— Каква война? Срещу кого са воювали кликисците?
Тя дълбоко си пое дъх.
— Срещу хидрогите, Луис. Срещу дълбокоядрените извънземни. Сегашната атака не им е за пръв път.
Съпругът й ахна.
— Това е невероятно, Маргарет. Първо порталната стена, а сега и тази древна война между кликисците и хидрогите — даже кликиският факел не може да се сравнява с такова откритие! — Той я прегърна. — Трябва веднага да пратим новината. Всички трябва да научат!
Маргарет хвана мъжа си за раменете и го стисна достатъчно силно, за да изтрие усмивката от лицето му.
— Не разбираш ли, Луис? Хидрогите напълно са унищожили кликисците. Изтребили са ги до крак. — Тя го погледна напрегнато, но съпругът й като че ли все още не проумяваше. — А сега са започнали война срещу човеците!
Маргарет огледа околните тунели. Кликиските идеограми по стените им бяха по-разхвърляни и трудни за разчитане, сякаш някой ги беше надраскал набързо.
— ДД, иди да прокараш осветление в дълбоките коридори. Мисля, че вече мога да разчета и последните записи.
— Трябва да се върнем при Аркас — каза Луис. — Той може да предаде подробностите до всеки в Ханзата.
— С удоволствие ще поработя тук, докато вие се върнете в лагера, Маргарет и Луис — предложи ДД.