Двамата ксеноархеолози оставиха компито и се спуснаха по скелето до дъното на каньона. По-късно щяха да напишат подробен доклад, но поради новите сведения за хидрогската заплаха искаха незабавно да пратят обобщение на откритието си по зеления жрец.
След залез-слънце от пустинния зной не беше останала нито следа. Вятърът свиреше над голата пустош и носеше студ. Когато стигнаха в лагера, над палатките и навесите се бе спуснал мрак.
Маргарет не видя никъде Аркас. Механичната водна помпа бръмчеше в тишината. Пред палатката на Маргарет и Луис се включи автоматична лампа, друга слабо светеше в палатката на Аркас, но сянката на зеления жрец не се мяркаше вътре.
— Аркас! — извика Луис. — Имаме новина за теб, приятелю. Трябва веднага да пратим съобщение по телевръзката.
Ала не получи отговор. Лагерът си остана безмълвен. Нищо не помръдваше. Обезпокоена, Маргарет се огледа.
Както винаги, Луис запази оптимизма си.
— Сигурно е при дърветата си. Да вървим, така ще можем да пратим съобщението по-бързо.
Стигнаха при горичката и Маргарет се закова на място — видя всичко още преди мъжът й да включи фенерчето и да потвърди опасенията й.
Всички световни дървета бяха унищожени.
Някои от фиданките бяха изкоренени, други отрязани, трети прекършени. От стъблата все още капеше сок — като златиста кръв.
— Какво… — ахна Луис.
— Аркас! — прошепна Маргарет.
И се затича към лагера, към палатката на зеления жрец. Луис я последва.
На пода на палатката лежеше Аркас — мъртъв. Зеленокожото му тяло бе смазано и разкъсано. Покриваха го стотици рани, сякаш убиецът не бе знаел коя рана причинява смърт и беше искал да се подсигури.
Луис излезе от палатката и повърна. Маргарет му помогна да се изправи.
Бяха съвсем сами и напълно беззащитни.
109.
Нира
Магът-император нанесе жестокия си удар, след като Нира заспа. Тя нямаше никаква възможност да се защити.
През периодите за почивка в ярко осветения Призматичен палат, под вечно ослепителното сияние на седемте слънца, Нира беше свикнала да си слага тъмна маска. Това й позволяваше да спи, докато зелената й кожа продължаваше да смъди от постоянното подхранване на слънчевите лъчи.
Бе уморена, но доволна. След заминаването на престолонаследника Джора’х на дипломатическа визита на Терок тя имаше много време за размисъл. С напредването на бременността усещаше промените в тялото си. Щом Джора’х се върнеше, щеше да му съобщи радостната новина. Въпреки че той вече имаше множество синове и дъщери, това дете щеше да се различава от всички други и тя се надяваше, че любимият й ще е доволен. Двамата можеха да изберат най-доброто бъдеще за своето хибридно бебе — дете, което определено щеше да притежава забележителен потенциал.
Нира не очакваше дългосрочна връзка с престолонаследника като човешките бракове — това не беше възможно. Но вече бе видяла привързаността на Джора’х към другите му деца, доброто му отношение към мимолетните му любовници. И знаеше, че тяхната връзка е наистина особена.
След заминаването на красивия принц обаче младата жена се съсредоточи върху четенето на Сагата за седемте слънца. Днес двете с Отема бяха чели строфа след строфа, наслаждавайки се на вълшебните илдирийски легенди. В края на деня старицата се усмихна на своята помощница, похвали я за добре свършената работа и я прати да си легне…
Седем мускулести телохранители безшумно се вмъкнаха в стаята на Нира и я събудиха от дълбокия й сън.
— Хванете я — каза нечий груб глас, докато момичето се мъчеше да се разсъни. Стиснаха я яки ръце и тя се блъсна в дебела телесна броня, усети бодливи косми и животинска миризма. Несръчно смъкна тъмната си маска и запремигва от ослепителната светлина. Видя грубото лице на Брон’н и другите телохранители, които беше виждала около мага-император.
— Какво е станало? — попита тя.
— Хванете я — повтори Брон’н и огромните телохранители я вдигнаха на крака. Държаха пулсиращи катани с бели върхове и многофасетни ръбове.
Нира се замята в ръцете им.
— Какво съм направила? — Тя посегна към близката фиданка.
— Не й давайте да я пипа! — изсумтя Брон’н.
Телохранителите грубо я дръпнаха настрани. Пръстите й едва докоснаха емайлираната саксия. Тя се разклати, но не падна на пода.
— Магът-император ни заповяда да действаме безшумно и ефикасно — каза Брон’н.
Нира запищя. Брон’н я зашлеви по бузата и тя се строполи на пода. После телохранителите я измъкнаха в коридора.
— Гледайте да не пострада — нареди Брон’н. — Магът-император има нужда от нея.