— Този конфликт може да продължи много време, Ческа — беше казала тя. — Нещата може да се усложнят… и да станат много грозни. Извинявай за изпитанието, на което ще те подложа. Но в душата си усещам, че може да не доживея до края на тази война. По-добре още отначало да я започнем с нова говорителка, отколкото по-късно да задълбочаваме хаоса.
— Но аз не съм готова. Знаеш още колко много неща имам да уча.
— По-важно е, че си способна да се учиш. — Старицата постави възлестия си пръст пред устните на Ческа, за да я накара да замълчи. — Това е най-важната тайна, на която ще те науча: никой никога не е готов. Не може да си по-неподготвена, отколкото бях аз, когато поех тази роля. И не се справих много зле. — Тя тихо се засмя. — Ти си способна, Ческа, и не си правиш илюзии, че си непогрешима. Честно казано, това са всички изисквания, от които се нуждаеш. Просто следвай Пътеводната си звезда.
След като направи съобщението си, Ихи Окая сложи край на обсъжданията. През живота си бе водила прекалено много дискусии. Слезе от подиума и даде знак на Ческа да заеме нейното място — и сега, и през идните години.
Младата жена спря до подиума. Чувстваше се нематериална при слабата гравитация — но сърцето й тежеше. Раменете й се приведоха под тежестта на огромното бреме, което трябваше да понесе. „Просто следвай Пътеводната си звезда.“ Прищя й се да се засмее. Скитниците обичаха да вярват, че бъдещето им е предопределено, само ако виждаха верния курс. Ала тя вече много пъти се беше отклонявала от него.
Погледна публиката, откри местата, запазени за клана Тамблин, и видя, че Джес я наблюдава напрегнато.
Друг път, друг курс щеше да ги събере заедно — сега тя не виждаше как може да изпълни мечтата си. Все още. На устните му плъзна усмивка, която й даде сила.
Кометната бомбардировка срещу Голген наистина бе предизвикала овациите на скитническото общество. След като бяха отговорили на удара, макар и безуспешно, те не се чувстваха толкова безпомощни. Орбиталните специалисти вече картографираха Куйперовите пояси в други слънчеви системи, за да продължат безшумната гравитационна война срещу други газови гиганти, при които бяха нападнати скитнически небесни мини. За съжаление, можеха да избират от прекалено много гробища.
Ческа многократно беше репетирала речта си, ала сега думите й се сториха плоски и безжизнени. Как можеше да ръководи всички тези хора от толкова много различни кланове? Как можеше да ги вдъхновява да вършат необходимото, да правят непосилните жертви, които щяха да помогнат на скитническото общество да оцелее?
— Не исках толкова скоро да стана ваша говорителка — тихо каза тя. После гласът й стана горчив, почти рязък. — Нито съм искала хидрогите да убият годеника ми и да унищожат неговата небесна мина при Голген. Не съм искала извънземните врагове да ни въвлекат във война, която не сме започнали ние. Не съм искала да бъде прекратено нашето ектипроизводство.
Вперила очи в публиката, Ческа замълча за миг.
— За съжаление, невинаги става каквото искаме ние. Така че сега съм тук като вашата нова говорителка. Всички скитници са свързани в тази ужасна криза. — Тя протегна ръце. — Е, какво ще правим?
Никой не посмя да предложи нещо, въпреки че скитническите кланове никога не се бяха срамували да изказват мнението си.
— На скитниците никога не им е било лесно — продължи Ческа. — Стремглаво сме се нахвърляли на проблемите и сме оцелявали. Можем да се приспособяваме. Да прилагаме находчивост. И да оставаме такива, каквито сме.
Тя бе научена да е твърда и непоколебима, а също грижовна и внимателна ръководителка. Щеше да посвети душата и ума си на тази работа.
— Възнамерявам да преведа обществото ни през тази криза и не омаловажавам хидрогската заплаха. Тази война или ще унищожи цялата човешка цивилизация… или най-после ще даде независимост на скитниците.
Думите й предизвикаха шепот сред публиката и тя остави събралите се представители да изразят мнението си, взаимно да укрепят увереността си.
— Е, какво ще правим, щом повече не можем да добиваме екти от газовите гиганти? На това се основава цялата ни икономика. Трябва ли просто да се предадем пред неизбежността и може би в края на краищата да влезем в Голямата гъска? — Тя поклати глава. — Не можем да си позволим да станем още по-зависими от Ханзата, след като повече от век полагаме усилия да се откъснем от задушаващите връзки със Земята.
— Тогава как ще оцелеем? — извика някой от публиката. — Без екти ние…
Ческа го прекъсна с рязко вдигане на ръка.