Когато младежът се изкачи на първото стъпало, първият колониален губернатор протегна короната и я подаде на съседа си, който я връчи на следващия и така нататък от ръка на ръка. Всеки от тях докосваше короната и я предаваше нагоре, с което символично показваше, че царуването на крал Питър произтича от подкрепата на всички фракции, бизнеси и религии. Накрая архиотецът се усмихна на Реймънд с блеснали очи и напевно произнесе поздравления и благословии на осем различни езика, като завърши на търговски стандартен.
Реймънд гледаше право пред себе си и се бореше със странната си вцепененост. Архиотецът се наведе напред, поклони се, после сложи край на церемонията. Макар че короната вече беше върху русата му глава, младежът не усещаше тежестта й. Все още.
Толкова много пъти бе репетирал речта си, че после изобщо не си спомняше как я е казал. Коронацията мина идеално, без да се споменава за хидрогската атака при Юпитер. Тази новина щеше да се разпространи по-късно. Такава катастрофа не биваше да опетни деня, в който един принц ставаше крал.
Когато се върна при председателя Венцеслас за кратък отдих, преди да присъства на подготвените тържества и банкети, Реймънд усети, че действието на опиата отслабва. Най-после можеше да разсъждава сам.
Председателят вече се беше овладял след новината за унизителния разгром на ЗВС. Бе преминал етапа, в който не искаше да повярва на случилото се, и беше започнал да планира най-добрата реакция и най-подходящото овладяване на ситуацията. Реймънд реши все още да не го разпитва за това. Като крал Питър, той несъмнено щеше да стане говорител на гнева на Ханзата.
Базил се приближи до него и доволно кимна.
— Поне едно нещо днес мина добре — каза той. — Крал Питър, ти имаш потенциал да станеш добър владетел. Ще почакаме няколко години… — председателят му се усмихна, сякаш си мислеше, че му съобщава добра новина — и ще ти потърсим подходяща кралица.
113.
Маргарет Коликос
Маргарет и Луис Коликос оставиха трупа на Аркас в палатката му и тръгнаха към своята.
Луис беше зашеметен, лицето му бе посивяло. Маргарет едва вървеше. Само трябваше да се движи. Трябваше да открие информация — и да прецени колко сериозно е положението им, макар да се боеше, че не иска да узнае.
Цялата документация в палатката им бе разхвърляна, масите и екраните бяха прекатурени и смачкани. Компютрите и инфодисковете бяха стопени на шлака. Стандартният им предавател беше разбит и от него бяха останали само разкъсани жици. Електромагнитните сигнали щяха да пътуват месеци със скоростта на светлината, докато ги засекат в най-близката колония или космически кораб на Ханзата. Прекалено късно, за да ги спасят. Врагът им се беше погрижил да не им даде възможност да повикат помощ.
— Но… защо? — възкликна Луис. — Кой го е направил?
Маргарет се намръщи. Той наистина още не се бе сетил.
— Няма никакво съмнение, Луис. — Археоложката видя, че преводите й на кликиските йероглифи, всичките й нови открития са систематично унищожени, дори ръкописните й бележки. Хвана съпруга си за ръка, усети, че Луис трепери, и го изведе навън. Палатките бяха тънки, светлината слаба, а възможностите им за защита не бяха много. — Тук сме прекалено уязвими.
Трите кликиски робота ги нямаше. Тя направи знак на Луис да замълчи и се заслуша, ала не чу нито звук.
— Трябва да се върнем в скалния град. Там можем да се защитаваме, а и ДД ни чака.
Луис понечи да я попита нещо, не толкова, за да възрази, колкото да преодолее объркването си.
— Наистина ли мислиш, че Сирикс и другите два робота…
— Предложи ми по-логична възможност, Луис, и ще я изслушам. Но сега трябва да вървим. Тук сме съвсем беззащитни.
Върнаха се в тесните каньони. Маргарет бе уморена, всичко я болеше. Луис дишаше тежко и тя се безпокоеше за него.
Когато студените каменни стени ги обгърнаха в мастилените си сенки, те видяха мъждукащите обнадеждаващи светлини, които ДД беше инсталирал в скалния навес. Маргарет се огледа, подуши сухия въздух и глупаво се помоли за ново наводнение, което да отнесе приближаващите се черни роботи.
Трите древни машини сигурно ги следяха.
Археоложката не се съмняваше, че двамата с Луис ще са следващите им жертви. По време на припряното им бягство съпругът й, изглежда, бе обмислил въпросите си, но не беше намерил задоволителни отговори.