Макар че присъдата я натъжи, Рлинда не се изненада. Корсарите изобщо не протестираха, просто гневно се взираха в генерал Ланиан.
— Тъй като останалите от вас са допуснали грешката да последват Ранд Соренгаард, той ще изпълни присъдата ви. Един по един ще влезете в херметичния шлюз. Соренгаард, вие ще ги изхвърлите в космоса.
— Няма. — Пиратският главатар вдигна изпитото си лице. — Измъчвайте ме колкото щете, но отказвам да съм ваша пионка.
— Направи го, Ранд — обади се един от корсарите. — Предпочитам ти да натиснеш копчето, отколкото някой от тия мръсници. — Другите пирати одобрително замърмориха. Трима заплюха Ланиан.
Един пират се отдели от редицата и се запъти към херметичните шлюзове.
— Не им позволявай да злорадстват, Ранд. Те няма да ни дадат друг избор.
Корсарският главатар погледна пленниците и като че ли видя на лицата им онова, което очакваше да открие. Той се обърна към генерала.
— Това не е победа за вас.
Първият осъден отиде при шлюза, но Рлинда не разбра дали е най-смелият, или смята, че ще е по-страшно да гледа как другите умират преди него. Един войник отвори камерата и посочи вътре, сякаш бе метрдотел.
— Могат да влизат по двама-трима, господин генерал — предложи един лейтенант.
— Не — едновременно възразиха Ланиан и Ранд Соренгаард.
— Изхвърлен в космоса… — промълви първият пират, ала гласът му не трепереше от страх. — Е, скитниците нямат друг дом.
— Върви да намериш своята Пътеводна звезда — каза Соренгаард.
Войникът затвори шлюза и Рлинда се извърна, защото не искаше да гледа през илюминатора. Въпреки че се отвращаваше от онова, което бяха направили с нейния кораб, с нейния невинен екипаж тези пирати, не можеше да гледа как изсмукват въздуха. Меките тъкани на нещастника щяха да избухнат от екзплозивната декомпресия преди дробовете и кръвта му едновременно да кипнат и замръзнат.
Ранд Соренгаард измърмори под нос молитва или прощални думи и без да се колебае, натисна бутона. Първия от пленените корсари вече го нямаше.
Вледенена и ужасена от това брутално правосъдие, Рлинда тихо заговори на Ланиан, който стоеше мирно, сякаш не желаеше да го безпокоят:
— Вече им показахте каквото искахте, генерале. Не е ли достатъчно?
— Не е, госпожо. Присъдата е справедлива и вие го знаете. — Той проследи с поглед втория пират, който влезе в шлюза. — Космосът е огромен и беззаконието може да стане неовладяемо. Моята задача е да дам пример.
Генералът плъзна очи по пъстрите дрехи на корсарите и насочи вниманието си към зрителните екрани. Разнородните пиратски кораби висяха неподвижно в космоса, преоборудвани според странните изисквания на скитниците. Ланиан стисна зъби, сякаш не искаше да изрече обидните думи.
— Проклети номади!
След като всички корсари бяха екзекутирани, генерал Ланиан лично изхвърли Ранд Соренгаард от шлюза, после се обърна към пилотите на реморите по площадките за излитане на дреднаута.
— Остава още нещо, момчета. Обиколете околността и съберете всички замразени трупове. Докарайте ги тук, за да можем да ги кремираме, както е редно. — Погледна Рлинда Кет. — Намираме се в близост до космически път. Няма смисъл да оставяме навигационни опасности.
13.
Джес Тамблин
Скитническата небесна мина се плъзгаше по лимоненожълтите облаци на Голген, загребваше мъгливите суровини и оставяше широка диря. Минният комплекс — куп от реакторни камери, събиращи фунии, складови резервоари и жилищни помещения — приличаше на стотици други небесни мини, управлявани от номадските скитници над газовите гиганти из Спиралния ръкав.
Независимите кланове обитаваха покрайнините на Ханзейския съюз. Семействата имаха собствени небесни мини или фактории в детрита на планети, които не искаше никой друг.
Скитническите небесни мини събираха огромни количества водород от газовите планети, гигантски резервоари на суровини, достъпни за всеки. Като използваха стар илдирийски процес, те обработваха милиони тонове газове с ектиреакторите си. С помощта на катализатори и сложни магнитни полета реакторите превръщаха свръхчистия водород в екзотичен алотроп. Екти.
Ектите бяха енергийният източник на илдирийските космически двигатели, единственото известно средство за свръхсветлинни полети. За съвсем малко от това странно вещество бяха нужни огромни количества водород. Поради близките си семейни връзки и желанието си да живеят в периферията, скитниците можеха да произвеждат екти по-евтино и сигурно от всички. Пръснатите надалеч кланове успешно експлоатираха тази търговска ниша.