— Предполагам, че си донесъл клюки? — По-големият брат замълча и иронично прибави: — И разбира се, искрено извинение от татко, който ме моли да се завърна у дома?
Джес се засмя.
— Ако ти носех такова нещо, щях да съм тук с цял скитнически празничен флот, какъвто Спиралният ръкав никога не е виждал.
Рос кисело се захили.
— Единият от нас все още не се движи към Пътеводната звезда. Да се качим на палубата. Искам да подишам чист въздух.
Минаха през няколко люка, качиха се на асансьор и накрая излязоха през херметичния шлюз на просторната наблюдателна палуба, която можеше да се обгръща с атмосферно поле, но в момента беше отворена към небето. Рос често спускаше Синята небесна мина в по-гъсти облаци, където атмосферата на Голген можеше да се диша и бе затопляна от вътрешни термични източници.
Джес дълбоко пое в гърдите си чуждопланетния въздух.
— Рядко ми се случва да правя такова нещо.
— За разлика от мен — отвърна Рос.
Подобно на всички скитнически фабрики, Синята небесна мина се състоеше от три главни части: всмукващи резервоари, обработващи реактори и складови сфери. Докато мината се носеше в атмосферата, отворени дюзи засмукваха газове и ги вкарваха в обработващите механизми. След като преминеше през катализиращите реактори, редкият водороден алотроп се източваше, а отпадъчните газове се изхвърляха.
Ектите бяха единственият известен алотроп на водорода, въпреки че други елементи имаха различни молекулярни форми. Въглеродът се проявяваше като прахообразен графит, кристален диамант или екзотичните полимерни сфери на бъкминстърфулърена. Много отдавна илдирийците бяха открили начин да преобразуват водорода в гориво, което позволяваше на космическите им двигатели да работят.
Преди амбициозните скитници да поемат ектипреработвателната промишленост, старите облачни траулери илдирийски модел бяха много по-големи, побираха минимална отломъчна общност от шестдесет до деветдесет семейства и изискваха гигантска инфраструктура. Затова производството на екти бе струвало невероятно много на колективно живеещите илдирийци.
Независимите скитници, от друга страна, можеха да управляват небесните мини с малък поддържащ екипаж, което също им даваше възможност да продават гориво за космически двигатели на по-ниска цена. Илдирийците с готовност им бяха преотстъпили монопола си върху ектипроизводството, радостни да напуснат „пустинните космически острови“ и да ги предадат на човеците.
Останалата част от Ханзата смяташе скитниците за космическа циганска измет, дезорганизирана и непочтена. Никой нямаше представа колко всъщност са клановете и колко данъци избягват, тъй като те криеха тази информация от външния свят.
Край лицето на Джес прелетяха бели криле и го сепнаха. Той вдигна поглед и видя десетина гълъба да кръжат над палубата и да се спускат към хранилките си.
— Бях забравил за птиците.
— Това е идеално място за тях. Виж колко надалеч летят.
— Да, но къде ще кацнат?
Рос почука с кокалчетата на пръстите си по перилата.
— Пак тук. — Облаците се простираха на хиляди километри под тях, ала нито на Рос, нито на Джес му се виеше свят. — Няма къде другаде да идат, затова винаги се връщат. Най-добрата клетка.
По-големият брат закопча подплатеното си яке и отправи поглед към безкрайните простори като феодален господар, разглеждащ владенията си. Джес нахлузи качулката си — наистина беше студено и духаше. Струите изхвърлени газове зад тях кипяха нагоре като купести облаци и бързо се разпръскваха в атмосферата на Голген. Братята мълчаливо стояха един до друг.
Джес усети, че е време за подаръците, които носеше. Отвори един от джобовете на дясното си бедро и извади дебел златен диск, покрит с гравирани символи, които съответстваха на избродираните върху дрехите им знаци на клана Тамблин.
— Тасия ти го приготви.
Рос го взе и с почуда разгледа красивото устройство, направено от по-малката му сестра.
— Както обикновено, впечатлен съм от инженерните й способности… обаче, преди да мога да го използвам, ще трябва да ми кажеш какво все пак представлява.
Джес посочи датчика и цифрите.
— Това е компас. Може да се нормализира към магнитното поле на всяка планета, така че винаги да знаеш посоката. Виж, ето я Пътеводната звезда.