Каро Монталва го наблюдаваше, без той да я забелязва, две маси зад него. Виждаше само гърба му — но този гръб не можеше да бъде сбъркан с друг — широки рамене под безупречно ушито сако, тъмната му коса се къдреше леко по силния врат… ятото келнери дискретно кръжеше наоколо, чакайки най-малък знак. Определено Жил дьо Кормон бе много привлекателен мъж — и чувствен… готова бе да се обзаложи, че е страхотен любовник, имаше много сексапилно тяло. Жалко, че беше такова студено копеле! Да, бе имал жени, много жени, тя познаваше някои от тях — но като че ли с никоя не бе поддържал близки отношения, дори с жена си. Всички знаеха, че бракът им бе по сметка. Семейството на Мари-Франс дьо Кормон беше дори по-старо от неговото и сватбата бе поредната сделка. Но въпреки това един толкова силен мъж като дук дьо Кормон винаги бе интригуващ. Комбинацията от сила и богатство бе особено привлекателна за жените. А той можеше да бъде и очарователен и забавен, когато пожелаеше; бе виждала жени с разбити сърца само от една негова усмивка или от малко внимание — знаеше как да ги накара да повярват за известно време, че точно те са тези, които ще разбият леда в сърцето му с чара и женствеността си. После, разбира се, ги изоставяше.
— Много е привлекателен, нали? — подхвърли приятелката й Габриел и се усмихна.
— Тъкмо това се опитвам да преценя.
— И какво?
— И да, и не. Физически — да… погледни бедрата му, Габриел. Виждала ли си някога как този мъж язди? Започваш да се чудиш какъв ли е като…
Габриел отметна глава назад и се засмя:
— Каро, останалите жени могат да си мислят подобни неща, но ти си единствената, която ги казва на глас!
Каро се усмихна сдържано.
— От друга страна, е толкова студен — втренчи се в гърба му тя. — Струва ми се, че може да бъде и плашещ. Алфонс казва, че е може би най-богатият човек във Франция — и един от най-силните. Въпреки това, ако идваш тук всеки ден, ще го видиш да обядва сам… никога с приятели.
— Щом му съчувстваш, защо не го поканиш на партито следващата седмица?
— Никой не съчувства на Жил дьо Кормон. Но ти си права. Ще го поканя на партито.
Келнерът избърза да изтегли стола й, когато тя стана, за да се запъти към масата на дьо Кормон.
— Жил — усмихна му се Каро.
Той скочи на крака.
— Каро, колко се радвам да те видя. Как е Алфонс? — хвана ръката й и я целуна. — Да поръчам ли обяд за теб… или може би чаша вино?
— Не, благодаря ти, Жил. Само дойдох да те поканя на моето парти… следващия четвъртък, по случай рождения ми ден.
— Не мога да откажа такава покана.
Той я погледна в очите. Каро Монталва бе много красива жена. Чудеше се дали ще се заинтересува. Знаеше, че живее с Алфонс дьо Бержера, но… е, човек никога не знае.
— Знам, че не обичаш партитата — каза Каро, навеждайки флиртаджийски глава. Тя винаги флиртуваше, това бе част от природата й и подлудяваше Алфонс.
— Не особено, признавам си. Но твоите винаги са особени!
— Тогава ще те чакам. Към девет. Алфонс ще е очарован да те види.
Тя му махна за довиждане и се върна на масата си.
— Е? — попита я Габриел.
— Разбира се, каза, че ще дойде — но сега ми се иска да не го бях канила.
— Защо не, за бога?
— Не знам — потрепери тя. — Просто имам странното усещане, че не бива да се забъркваш с човек като него… казва винаги, каквото трябва, но все ти се струва, че мисли нещо друго. О, добре — сви рамене тя, — сигурно ще бъде забавно.
Дьо Кормон излезе от „Риц“ и се запъти към Бушерон, бижутерския магазин на улица „Де Риволи“. Собственикът се завтече да го посрещне като важен клиент.
— Имам нужда от две неща, Морис — каза той. — Нещо малко и хубаво за рожден ден на дама… и нещо голямо и внушително за друга дама.
— Разбирам, господине.
Тази молба му бе позната отпреди и знаеше какво точно бе необходимо. Той извади една гривна от три реда диаманти, свързани помежду си с малки пръчици и с рубинена закопчалка.
— Какво ще кажете за това, господине, за другата дама?
Жил я погледна.
— Чудесно. Занеси я от мое име, ако обичаш, на този адрес.
Той извади една визитна картичка и бързо написа адреса на гърба. Сбогуванията му никога не бяха нежни, но нито една жена не можеше да каже, че не е щедър.
— А това, господине, е за рождения ден?
— Сапфири? Да, много подходящо. — Брошката беше дискретна, приятен подарък. — Ще я взема с мен.
— Разбира се, господине.
На вратата собственикът му се поклони и дьо Кормон продължи пътя си. Отби се за проба при шивача и после се върна в офиса… там още го чакаха докладите за железопътната сделка.