Слънцето огряваше склона, когато той най-сетне зави покрай старата Вила. Жерар погледна часовника на таблото — показваше едва седем, прекалено рано за подобно посещение. Ами ако Амели не беше там? Той отхвърли тази идея, докато излизаше от колата, затръшвайки вратата след себе си. Разбира се, че беше там, къде другаде можеше да отиде? Външната врата стоеше отворена и той чуваше звук от движение на мокър парцал по пода. За миг се поколеба, преди да натисне звънеца.
— Здравейте — тихо извика той.
Едно лице се мярна през процепа на вратата в отдалечения край на салона.
— Здравейте — извика Жерар, — съжалявам, че ви безпокоя толкова рано, но идвам чак от Париж. Има ли някой буден?
Мадам Френар кимна.
— Вие сте Жерар дьо Кормон. Мадам Джеймисън ви очаква, ще й кажа, че сте тук.
Жерар се загледа след нея изненадан, тя го очакваше?
Мадам Френар се върна.
— Мадам Леони ви моли да я почакате в салона, господине. Ще ви донеса кафе, а мадам ще дойде след няколко минути.
Тя го въведе в салона и отново изчезна. Жерар седна на дивана, а после отново се изправи, нервно закрачи из шикозната стая. Странна щеше да бъде първата среща с жената, чието присъствие в сянка бе белязало целия му живот.
Леони се изправи на вратата, а Джим стоеше зад гърба й. Той отказа да я остави да се оправя с това сама.
— Вече не можеш да решаваш само за себе си — противопостави й се той, — това засяга и мен, както и теб, а и освен това усещам, че имаш нужда от някого, който да застане зад теб.
Тя бе благодарна, че можеше да се предаде, изобщо не бе сигурна какво ще се случи. Впечатленията на Джим от честността на Жерар щяха да бъдат решаващи.
— Добро утро — гласът на Леони бе нисък и Жерар стреснат се обърна.
— Мадам.
Той пристъпи напред и й подаде ръка. Прилича на Мосю, по времето, когато се запознах с него, помисли си Леони и долови същия силен характер, същата могъща воля, която бе накарала Мосю да преуспява в бизнеса. Но очите му имаха по-мек блясък и весели гънчици в ъгълчетата си. Сега й се усмихна открито — и тревогата и умората от лицето му изчезнаха.
— Това е моят съпруг, мистър Джеймисън.
— Е — каза Джим, докато наливаше кафе — да чуем, каквото имате да ни кажете, мосю дьо Кормон. Амели е тук с майка си, но ни се струва, че ни дължите известно обяснение, преди да я видите.
Той изучаващо разгледа Жерар, докато разбъркваше кафето си, подобно баща, преценяващ евентуалния кандидат за ръката на дъщеря си, с благодарност си помисли Леони.
Жерар се поколеба.
— Не е лесно…
— Можете да говорите свободно, Жерар — тихо каза Леони, — в тази къща нямаме тайни.
— Много добре, мадам, макар че имам да кажа съвсем малко неща. Обичам Амели. Срещнахме се в Париж преди няколко седмици, макар че може да се каже, че я познавам от години, благодарение на приятелството си с братовчед й Себастиау ду Сантус. Нямах представа, че е ваша дъщеря, докато майка ми се запозна с Амели и тогава, естествено, тя разбра. Тя ми каза за делото, което баща ми някога завел срещу вас и как вие сте скрили дъщеря си от него. Вашата дъщеря, мадам — не неговата.
Жерар спря, за да подчертае момента.
Леони бавно кимна.
— Продължете.
— Тук съм, за да помоля Амели да се омъжи за мен — и да помоля вас да не позволявате миналото да накърни нашето съвместно бъдеще. Това е вашето минало, мадам, и миналото на моя баща. Умолявам ви да не позволявате на грешките му — на греховете му — да повлияят върху вашата преценка. Тук съм единствено, защото обичам Амели — може би по начина, по който баща ми ви е обичал някога.
— Вашият баща никога не ме е обичал. — Думите избликнаха от устните й, сякаш бяха трептели там в очакване да бъдат изречени след години.
— Простете ми, мадам, но мисля, че грешите. Трагедията на моя баща е, че е бил прекалено свързан с вас — и поради някои изкривявания на характера си е бил неспособен да го покаже.
Леони избягваше погледа на Джим. Защо така лудо туптеше сърцето й?
— И как смятате, че баща ви ще реагира на факта, че вие възнамерявате да се ожените за дъщеря ми — момичето, което някога обяви за свое дете?
Жерар изразително сви рамене.
— Никога не съм знаел какво изпитва баща ми, но каквото и да е то, няма да повлияе на моето намерение да се оженя за Амели. Моят живот си е мой собствен.
Леони му повярва, лицето му бе искрено и разтревожено. Той бе отчаяно влюбен млад мъж. Не й се щеше да го казва, но трябваше.
— Има и нещо друго, което трябва да знаете за баща си и тогава ще разберете защо толкова се тревожа за вашите намерения и безопасността на Амели. Трудно ми е да ви кажа това, Жерар, но баща ви беше… замесен в смъртта на Шарл д’Орвил.