— Трябва да помолиш Лулу да ти помогне — накрая каза Марок. — Може би тя ще ти намери работа в кабарето.
— В кабарето! О, не мога да направя това, Марок.
— Може би нещо зад кулисите — прислужница или камериерка? — предложи й той.
Леони отчаяно се нуждаеше от работа. Бе изхарчила всичките си нищожни спестявания, с които трябваше да си купи така необходимите й зимни обувки, за златистите ботушки и червените копринени чорапи. Седмицата бе започнала така добре, а сега й се беше случило най-лошото, откакто бе дошла в Париж. Беше се влюбила в мъж, който само бе флиртувал с нея, и бе загубила работата си.
Директорът на кабаре „Интернационал“ бе свикнал с момичета, всякакъв тип, от пищни до невинни. Той се загледа в Леони, одобрявайки това, което вижда. Разбира се, трябваше малко да се раздвижи, но с това тяло и с тези крака нямаше смисъл да пее или да танцува. Облечи я в трико и пера и посетителите ще бъдат доволни… те дават парите си, за да видят колкото е възможно повече плът, а тази бе отлична.
— Да си шоу гърла е като да си част от декорите — каза й той. — Просто стоиш на сцената в разкошен костюм и позволяваш на публиката да те гледа.
Тръпки побиха Леони при тази мисъл.
— В какъв костюм? — подозрително попита тя.
— Като на останалите момичета… не се безпокой, покрива всички необходими части. — Мосю Бриа грубо се изхили. — В края на краищата, те и преди са ги виждали. Кажи ми сега можеш ли да яздиш кон?
Леони изведнъж се сети за конете в старата ферма на семейството.
— Да, мога.
— Слушай какво, Леони — той се надвеси напред над бюрото и се усмихна, — защо не започнеш като шоу гърла? Довечера ще представяме нов номер на циркова тема — ако ставаш, ще ти дам роля в него — ще яздиш неоседлан кон. Какво ще кажеш?
Да язди неоседлан кон в цирка. Като баща си. Някак си тази идея й се стори успокоителна — нямаше да е чак толкова зле, щом щеше да язди коне. Тя се оживи:
— Да, харесва ми, мосю Бриа.
— Тогава можеш да започнеш следващата седмица. Нека Лулу те заведе да пробваш костюмите и ще започнеш репетиции следобед с другите момичета.
Рупърт светкавично изкачи стълбите, мина покрай мърморещия портиер и почука на вратата на Каро. Отвори един камериер.
— Страхувам се, че мадам не си е в къщи, господине — любезно отвърна той. — Заминаха с мосю Алфонс в провинцията рано тази сутрин.
Рупърт бе сломен. Бе дошъл да попита Каро за адреса на Леони — просто трябваше да я види.
— Къде в провинцията? — запита той.
— Шато дьо Кланар, господине, в Рамбуйе, но се страхувам, че оттам заминават направо за Лондон.
— За Лондон! — Рупърт ужасен се втренчи в него. — Трябва да ги настигна!
Той хукна надолу по стълбите. Имаше среща в офиса на Крумер този следобед, но да върви по дяволите всичко това. Трябваше да намери Леони.
Вероне изчака, докато дукът прочете доклада му. Той бе кратък. Нямаше какво толкова да се знае за момичето и бе проста работа да го разбере. Отне му една седмица, но бе наясно с всичко.
— Това ли е всичко? — намръщи се дьо Кормон.
— Да, господине, не забравяйте, че тя е много млада, още не е навършила седемнадесет. Направих, както ми наредихте, господине, и вече не работи в „Сера“.
— Знам, знам — той нетърпеливо захвърли листовете на бюрото. — Сега е в кабаре „Интернационал“.
— Отворено е във вторник, господине.
Дьо Кормон го погледна. Нямаше дори намек за това какво харесва момичето, от какво има нужда… мислеше си, че ще бъде по-безпомощна, след като загуби работата си. Е, налагаше се да изчака до вторник, за да отиде да я види в кабарето. Нямаше закъде да бърза.
6.
— Няма причина да си толкова нервна — каза Бела, нагласяйки буйните алени пера върху главата на Леони.
— Това е просто сценична треска — успокои я Лулу. — На всички ни се е случвало — особено преди премиера. Запомни само, че трябва да стоиш по начина, по който са те поставили и да си хвърлиш наметката в подходящия момент.
Леони притисна до себе си синята кадифена наметка и унило се сви в дървеното си кресло пред огледалото. Останалите шоу гърли непрекъснато влизаха и излизаха от гримьорната, разсъблечени до различна степен, и тя смутено отвърна поглед от безгрижно извадената им на показ голота. Чудеше се колко ли време минава, преди да свикнеш до такава степен други хора да те виждат без дрехи, че това изобщо да не ти прави впечатление.