Обичаше да дава тези вечерни празненства, те му осигуряваха поредната възможност да манипулира хората, поставяйки някой млад мъж до по-опитна зряла жена или пък чуждестранен бизнесмен до най-привлекателните момичета, жонглираше с красотата на Париж, със съперниците си и с чувствата на хората. Резултатите бяха очарователни за наблюдение. Тази вечер щеше да сложи Рупърт фон Холенсмарк до Марла и още отсега усещаше какъв щеше да бъде ефектът.
Марла бе четиридесетгодишна много богата благородничка, с пищно тяло и арогантно поведение, придобила печална слава поради страстта си към младите мъже. Той видя, че се бе наклонила по-близо до Рупърт, разкривайки му голяма част от вълнуващия си бюст. Дори един влюбен мъж като Рупърт не можеше да остане безучастен към такова тяло, нито към слуховете, че тя никога не носи бельо. Марла разпалваше фантазиите на всеки мъж. Тя се наведе още по-близо, пръстите й вече лекичко пълзяха по бедрото на Рупърт, докато му задаваше някакви тривиални въпроси. Жил се усмихна. Никой младеж не беше в безопасност до Марла. Добре я бе подбрал.
Каро флиртуваше с един американски милионер. Защо американците непременно държат да разбереш колко милиона притежават, питаше се той. Този бе натрупал своите от производството на масла и железопътни релси — полезна комбинация. Бе оставил яхтата си в Монте Карло и прекарваше времето си, харчейки долари в Казиното там и отдавайки се на по-земни удоволствия в Париж. Каро вече така го бе омаяла, че той сигурно се смяташе за най-привлекателния мъж на света — тя бе отлична флиртаджийка. Вдигна поглед и улови неговия, а той й се усмихна.
Разговорите бяха шумни, от време на време над тях се извисяваше смях, а виното се лееше; той усещаше как жените вече са се отпуснали като котки на припек, а мъжете се наслаждават на добрата храна и благополучието. Две дузини хора. Можеше ли да нарече поне някои от тях приятели? Повечето мъже бяха негови бизнес познати, а жените — е, някои от тях познаваше по-интимно, отколкото други… Жил се усмихна. Партито му си го биваше. Но най-хубавото тепърва предстоеше.
— Дами и господа — привлече вниманието им той. — Приятели — добави с по-мек глас. — Имам една изненада за вас. Ще отидем на кабаре.
— На кабаре? Колко забавно! Къде? — оживиха се гостите, тутакси прегърнали тази вълнуваща идея.
— Тази вечер започва ново шоу, чух, че било много ефектно — странни костюми, необикновени момичета, отлични танцьори. Струва ми се, че може да ни позабавлява.
Той самодоволно се усмихна на Рупърт.
Леони влезе в гримьорната, обута във високите си бели кожени ботуши, просълзена и ужасно ядосана на собственика.
— Как можа, как можа да постъпи така, Лулу? Само ме погледни — погледни само този костюм!
Лулу се втренчи в нея. Белите чорапогащи прилепваха към бедрата й като втора кожа, а плътното трико от бял сатен бе толкова опнато по тялото й и пристегнато със сребрист колан в кръста, че притискаше гърдите й и те изкачаха от деколтето като две закръглени полусфери. Коланът се провесваше до бедрата, а катарама му бе голямо сребърно сърце. Тя носеше камшик със сребърна дръжка, а русата й коса бе хваната на опашка, в която бяха вплетени сърмени нишки точно като опашката на белия кон, който трябваше да язди. Изглеждаше много ефектно, сребристобяла невинна палавница от някой садомазохистичен сън на дьо Сад.
— Вече е прекалено късно да се променя нещо, Леони. Не разбирам защо не се оплака на репетицията.
— Но на репетицията не беше така. Деколтето бе по-високо, трикото не ми стоеше така опнато, имаше и малка поличка, която да покрива бедрата ми — а не този… катинар… о, Лулу!
Бе на път да се разреве.
— Ако поставим едно парче в телесен цвят тук — каза Лулу и пъхна светло парче плат в деколтето над гърдите й. — Май става. Така публиката ще си мисли, че вижда повече, отколкото наистина им показваш — стар трик, много пъти съм го правила. Но сега вече ми е все едно.
— На мен не ми е — извика Леони.
— Знам, знам, но погледни се сега в огледалото. Вече си напълно покрита.
Леони се загледа в отражението си, сега бе малко по-добре.
— Ами това? — попита тя.
Лулу огледа колана. Бе закачен за трикото, нямаше начин да го махнат.
— Не мога да изляза на сцената така. Ох, просто искам да се скрия някъде.
Сълзите потекоха по бузите й, размазвайки прецизния грим.